- Както ви виждаме
- История
- Структура
- Устав
- Нашите хора
- Партньори
- Годишни отчети
- Планиране
- Изграждане на капацитет
- Пилотни проекти
- Регламент
- Публични финанси
- Информация и образование
- Европейски фондове
- Финансова институция
- Приватизация на публичните услуги
- Извратени субсидии
- Съмнителни показатели
- Управление на водите
- транспорт
- селско стопанство
Конго: Копаене на колтан в атмосфера на ужас
Най-големите находища на колтан са в Австралия, Бразилия, Канада и Конго, където се очакват и най-големите му световни резерви. Делът на Конго на световния пазар не може да бъде точно определен количествено, тъй като добивът е предимно ръчен, дребен, често нелегален и се извършва в брутални условия. Поради това терминът „кървави минерали“ е използван за колтан, но също и за калай, злато и волфрам, които се добиват в източната част на Конго.
Колтан („сиво злато“) е синьо-черна или кафяво-червена руда, съдържаща минералите колмбит и танталит. От него се получава тантал - изключително желан материал заради високата си устойчивост на киселинна корозия и тъй като той омекотява само при много високи температури. Обикновено се счита за стратегически минерал и се използва по целия свят главно за производството на кондензатори в електронни устройства, като мобилни телефони, компютри или игрови конзоли, но също и като компонент на сплави, използвани в космическата индустрия, системи за въоръжение и хирургически инструменти. Хиляда мобилни телефони съдържат тантал на стойност около 900 евро.
Мините и търговията в Колтан се контролират от въоръжени милиции, които поддържат правителство над населението в източната част на Демократична република Конго в продължение на много години (така наречените "мини в зоната на конфликта"). Те идват предимно от съседни Руанда и Уганда или са съставени от избягали, дезертирали от конгоанското правителство и подкрепяни от съседни държави.
Десетки такива групи се борят за райони с поява на кръвни минерали и за печалбите от добива им. Конфликтите в Източно Конго отнеха милиони човешки животи от 1996 г. насам, а милиони други са избягали от домовете си.
Търговията с минерали е източник на приходи за въоръжени групи, от които се финансират конфликти и те генерират допълнителни печалби. Според доклад на ООН от 2001 г. колтанът се изнася незаконно от армиите на Уганда, Руанда, Бурунди и Конго, а месечните печалби на въоръжени групи от такъв добив възлизат на 20 милиона долара.
Фиг.: Въоръжени лица, охраняващи колтанови мини в Източно Конго.
Хората в регионите, контролирани от въоръжените групи, живеят в атмосфера на постоянна несигурност и несправедливост, в която тези групи плячкосват безнаказано. Те поискаха огън от местните жители и ги определиха като извършители на огромно насилие. Насилието и престъпността преобладават не само в близост до мини, но и по пътищата. Въоръжените мъже злоупотребяват с жени и деца в териториите, които те контролират; проституцията и сексуалното насилие изобилстват около мините.
Принудителен и детски труд
Работниците добиват полезни изкопаеми на повърхността или в шахти с помощта на много прости инструменти (кофи, чукове и длета), често само с голи ръце, охранявани от бригадири или войници. Те работят при лоши условия на безопасност - склоновете са хлъзгави и в ямите и тунелите често има кал и утайки. Те са честа причина за смърт на десетки хора и травмират онези, които са станали свидетели на фаталните нещастия на своите колеги. Миньорите страдат от заболявания, които могат да бъдат предотвратени чрез подобряване на мерките за здраве и безопасност. Те включват парещи очи, респираторни заболявания и рак, тъй като колтанът е леко радиоактивен.
Фиг.: Повърхностен добив на колтан.
Въпреки трудностите и рисковете за сигурността, заплатите на работниците са по-малко от два долара на ден. Неправителствената организация Justice Plus също разкри случаи на робски труд. Например конгоански бойци принудиха младежи от етническата група Валенда Бинди в село Бхави да добиват злато за тях.
Според конгоанския трудов кодекс само пълнолетен, навършил 18-годишна възраст, може да работи легално, но в мините работят и деца и непълнолетни; някои деца са едва на 7 години. Въоръжените милиции поставят децата в мини, защото те са по-способни да се притиснат в тесни шахти. В стотици мини децата извличат колтан с голи ръце.
Разрушена среда
Екосистемите в регионите на Източно Конго са част от световното природно наследство поради уникалното разнообразие на техните растителни и животински видове. Копането на Колтан - което, наред с други неща, позволява на хората от богатия Север да купуват и изхвърлят десетки милиони мобилни телефони всяка година - има опустошителни ефекти върху тези екосистеми.
Земята, заета поради хаотичния добив на колтан, вече не може да се използва за земеделие или животновъдство след края на добива. За да направят мините достъпни или да осигурят дърва за огрев на миньори, огромни площи кълвачи от здрави гори стават жертва. Смята се, че през 2000 и 2001 г. са били убити 3700 слона, а повечето от 8000 горили, по-голямата част от дивата природа, са били застреляни за храна на миньори и техните семейства, които са се преместили в голям брой в националните паркове, за да добиват колтан. За да се премахне нежелания материал, добитата руда се потапя във вода и се изплаква в дървесни или гофрирани железни канали, за да се види дали съдържа колтан. Този процес значително замърсява повърхностните и подпочвените води.
Фиг.: Канал за промиване на руда.
Аз
Изпарението на водата през растителната покривка в басейна на река Конго действа като огромна помпа, която влияе върху циркулацията на въздуха в Централна и Западна Африка до Сахел. С премахването на растителността водният режим се променя във все по-големи райони: тъй като намаляващата тропическа гора може да задържа по-малко вода и да я изпарява в атмосферата, общите валежи намаляват, ерозията на почвата се увеличава и способността на гората да абсорбира атмосферния въглерод намалява.
Михаела Фаркашовска разработи материалите от изложбата „Нашата отговорност за природните ресурси в света“. Снимка: взето от изложбата. Статията е подготвена като част от проекта От потребление до солидарност: Овластяване на гражданите за отговорността на Европа за глобална устойчивост, финансиран от Европейския съюз чрез EuropeAid.
Най-големите находища на колтан са в Австралия, Бразилия, Канада и Демократична република Конго, където се очакват и най-големите му световни резерви. Делът на Конго на световния пазар не може да бъде точно определен количествено, тъй като добивът там в повечето случаи е ръчен, дребен, често нелегален и се извършва в брутални условия. Следователно терминът "конфликтни минерали" или "кървави минерали" се използва за колтан, но също така и за калай, злато и волфрам, които се добиват в Източна Конго.
Колтан („сиво злато“) е синьо-черна или кафяво-червена руда, съдържаща минералите колмбит и танталит. От него се получава тантал - изключително желан материал заради високата си устойчивост на киселинна корозия и тъй като той омекотява само при много високи температури. Обикновено се счита за стратегически минерал и се използва по целия свят главно за производството на кондензатори в електронни устройства, като мобилни телефони, компютри или игрови конзоли, но също и като компонент на сплави, използвани в космическата индустрия, системи за въоръжение и хирургически инструменти. Хиляда мобилни телефони съдържат тантал на стойност около 900 евро.
Мините и търговията в Колтан се контролират от въоръжени милиции, които поддържат правителство над населението в източната част на Демократична република Конго в продължение на много години (така наречените "мини в зоната на конфликта"). Те идват предимно от съседни Руанда и Уганда или са съставени от избягали, дезертирали от конгоанското правителство и подкрепяни от съседни държави.
Десетки такива групи се борят за райони с поява на кръвни минерали и за печалбите от добива им. Конфликтите в Източно Конго отнеха милиони човешки животи от 1996 г. насам, а милиони други са избягали от домовете си.
Търговията с минерали е източник на приходи за въоръжени групи, от които се финансират конфликти и те генерират допълнителни печалби. Според доклад на ООН от 2001 г. колтанът се изнася незаконно от армиите на Уганда, Руанда, Бурунди и Конго, а месечните печалби на въоръжени групи от такъв добив възлизат на 20 милиона долара.
Фиг.: Въоръжени лица, охраняващи колтанови мини в Източно Конго.
Хората в регионите, контролирани от въоръжените групи, живеят в атмосфера на постоянна несигурност и несправедливост, в която тези групи плячкосват безнаказано. Те поискаха огън от местните жители и ги определиха като извършители на огромно насилие. Насилието и престъпността преобладават не само в близост до мини, но и по пътищата. Въоръжените мъже злоупотребяват с жени и деца в териториите, които те контролират; проституцията и сексуалното насилие изобилстват около мините.
Принудителен и детски труд
Работниците добиват полезни изкопаеми на повърхността или в шахти с помощта на много прости инструменти (кофи, чукове и длета), често само с голи ръце, охранявани от бригадири или войници. Те работят при лоши условия на безопасност - склоновете са хлъзгави и в ямите и тунелите често има кал и утайки. Те са честа причина за смърт на десетки хора и травмират онези, които са станали свидетели на фаталните нещастия на своите колеги. Миньорите страдат от заболявания, които могат да бъдат предотвратени чрез подобряване на мерките за здраве и безопасност. Те включват парещи очи, респираторни заболявания и рак, тъй като колтанът е леко радиоактивен.
Фиг.: Повърхностен добив на колтан.
Въпреки трудностите и рисковете за сигурността, заплатите на работниците са по-малко от два долара на ден. Неправителствената организация Justice Plus също разкри случаи на робски труд. Например конгоански бойци принудиха младежи от етническата група Валенда Бинди в село Бхави да добиват злато за тях.
Според конгоанския трудов кодекс само пълнолетен, навършил 18-годишна възраст, може да работи легално, но в мините работят и деца и непълнолетни; някои деца са едва на 7 години. Въоръжените милиции поставят децата в мини, защото те са по-способни да се притиснат в тесни шахти. В стотици мини децата извличат колтан с голи ръце.
Екосистемите в регионите на Източно Конго са част от световното природно наследство поради уникалното разнообразие на техните растителни и животински видове. Копането на Колтан - което, наред с други неща, позволява на хората от богатия Север да купуват и изхвърлят десетки милиони мобилни телефони всяка година - има опустошителни ефекти върху тези екосистеми.
Земята, заета поради хаотичния добив на колтан, вече не може да се използва за земеделие или животновъдство след края на добива. За да направят мините достъпни или да осигурят дърва за огрев на миньори, огромни площи кълвачи от здрави гори стават жертва. Смята се, че през 2000 и 2001 г. са били убити 3700 слона, а повечето от 8000 горили, по-голямата част от дивата природа, са били застреляни за храна на миньори и техните семейства, които са се преместили в голям брой в националните паркове, за да добиват колтан. За да се премахне нежелания материал, добитата руда се потапя във вода и се изплаква в дървесни или гофрирани железни канали, за да се види дали съдържа колтан. Този процес значително замърсява повърхностните и подпочвените води.
Фиг.: Канал за промиване на руда.
Изпарението на водата през растителната покривка в басейна на река Конго действа като огромна помпа, която влияе върху циркулацията на въздуха в Централна и Западна Африка до Сахел. С премахването на растителността водният режим се променя във все по-големи райони: тъй като намаляващата тропическа гора може да задържа по-малко вода и да я изпарява в атмосферата, общите валежи намаляват, ерозията на почвата се увеличава и способността на гората да абсорбира атмосферния въглерод намалява.
Михаела Фаркашовска разработи материалите от изложбата „Нашата отговорност за природните ресурси в света“. Статията е подготвена като част от проекта От потребление до солидарност: Овластяване на гражданите за отговорността на Европа за глобална устойчивост, финансиран от Европейския съюз чрез EuropeAid.