Приложение № 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2019/01081-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Периндоприл Xantis 4 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Периндоприлилерин 4000 mg (количество, съответстващо на 3,338 mg периндоприл на таблетка).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели, лещовидни таблетки с делителна черта, диаметър 8 mm.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност.
Стабилни форми на исхемична болест на сърцето
Намаляване на риска от сърдечно-съдови инциденти при пациенти със стабилни форми на исхемична болест на сърцето.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата трябва да бъде индивидуализирана според профила на пациента (вж. Точка 4.4) и скоростта на намаляване на кръвното налягане.
Периндоприл Xantis може да се използва самостоятелно или в комбинация с други класове антихипертензивни средства (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Началната препоръчителна доза е 4 mg веднъж дневно сутрин.
Пациентите със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система (особено с реноваскуларна хипертония, изчерпване на солта и/или обема, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) могат да получат прекомерно спадане на кръвното налягане след първоначалната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2 mg и лечението трябва да започне под лекарско наблюдение.
След едномесечно лечение дозата може да бъде увеличена до 8 mg веднъж дневно.
Симптоматична хипотония може да се появи след започване на лечение с периндоприл; особено при пациенти, едновременно лекувани с диуретици. Поради това се препоръчва повишено внимание, тъй като тези пациенти могат да имат изчерпване на солта и/или обема.
Ако е възможно, диуретикът трябва да се прекрати 2-3 дни преди започване на лечението с периндоприл (вж. Точка 4.4).
При пациенти с хипертония, при които диуретикът не може да бъде прекратен, лечението с периндоприл трябва да започне в доза от 2 mg. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се проследяват. По-нататъшното дозиране на периндоприл трябва да се коригира спрямо скоростта на намаляване на кръвното налягане. Ако е необходимо, диуретичната терапия може да бъде подновена.
При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне в доза от 2 mg, която може постепенно да се увеличи до 4 mg след един месец, до 8 mg, ако е необходимо в зависимост от бъбречната функция (вж. Таблицата по-долу).
Симптоматична сърдечна недостатъчност
Препоръчва се лечението с периндоприл, обикновено в комбинация с калий-съхраняващи диуретици и/или дигоксин и/или бета-блокер, да започне под строг медицински контрол при препоръчваната начална доза от 2 mg сутрин. Тази доза може да бъде увеличена чрез добавяне на поне 2 mg
на интервали от две седмици до 4 mg веднъж дневно, ако тази доза се понася добре. Корекцията на дозата трябва да се основава на клиничния отговор на всеки пациент.
При тежка сърдечна недостатъчност и при други пациенти, за които се смята, че са изложени на висок риск (пациенти с бъбречно увреждане и склонност към електролитен дисбаланс, пациенти, приемащи едновременно диуретици и/или вазодилататори), лечението трябва да започне под строг контрол (вж. Точка 4.4).
Пациенти с висок риск от симптоматична хипотония, напр. пациенти със загуба на сол с или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или пациенти, получаващи интензивна диуретична терапия, трябва да бъдат стабилизирани, ако е възможно, преди започване на лечение с периндоприл. Кръвното налягане, бъбречната функция и серумният калий трябва да бъдат внимателно наблюдавани преди и по време на лечението с периндоприл (вж. Точка 4.4).
Стабилни форми на исхемична болест на сърцето
Периндоприл Xantis трябва да започне с 4 mg веднъж дневно в продължение на две седмици, след това да се увеличи до 8 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция и при условие, че дозата от 4 mg се понася добре.
Пациентите в напреднала възраст трябва да получават 2 mg веднъж дневно в продължение на една седмица, след това 4 mg веднъж дневно в продължение на друга седмица, преди да увеличат дозата до 8 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция (вж. Таблица 1 „Корекция на дозата при бъбречно увреждане“). Дозата трябва да се увеличава само ако предишната по-ниска доза се понася добре.
Бъбречна недостатъчност
При пациенти с бъбречно увреждане дозата трябва да се коригира според креатининовия клирънс, както е показано в следващата таблица:
Таблица 1: Корекция на дозата при бъбречно увреждане
Креатининов клирънс (ml/min)
Препоръчителна доза
30 2) (вж. Точки 4.5 и 5.1).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна исхемична болест на сърцето
Ако се появи събитие на нестабилна ангина пекторис (тежка или нетежка) през първия месец от лечението с периндоприл, трябва да се направи внимателна оценка на съотношението полза/риск преди продължаване на лечението.
АСЕ инхибиторите могат да причинят внезапно спадане на кръвното налягане. Симптоматичната хипотония е рядка при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да се появи при пациенти с намален обем, напр. след лечение с диуретици, диетично ограничаване на солта, диализа, диария или повръщане или при пациенти с тежка ренин-зависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). Съобщава се за симптоматична хипотония при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, със или без съпътстваща бъбречна недостатъчност. Най-вероятно е да се появи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, т.е. лекувани с високи дози бримкови диуретици, или при пациенти с хипонатриемия или бъбречно увреждане. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония започването на лечението и коригирането на дозата трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вж. Точки 4.2 и 4.8). Подобни предпазни мерки се прилагат за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които подчертано спадане на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.
Ако възникне хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и ако е необходимо, му се дава интравенозна инфузия на физиологичен разтвор (натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор). Преходният хипотензивен отговор не е противопоказание за прилагането на допълнителни дози, които обикновено могат да се дадат без затруднения, когато кръвното налягане се повиши след увеличаване на обема.
При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, може да настъпи допълнително намаляване на общото кръвно налягане по време на лечението с периндоприл. Подобен ефект се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на лечението с Perindopril Xantis.
Аортна и митрална стеноза/хипертрофична кардиомиопатия
Както при другите АСЕ инхибитори, периндоприл трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на левия вентрикуларен поток, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Бъбречна недостатъчност
В случай на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 70 години), захарен диабет, свързани събития, особено дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-съхраняващи диуретици (напр. Спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), добавки с калий съдържащи заместители на солта, както и употребата на други лекарства, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин). Използването на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишаване на серумния калий, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременната употреба на горните вещества се счита за необходима, се препоръчва редовно проследяване на серумния калий (вж. Точка 4.5).
Пациентите със захарен диабет, лекувани с перорални хипогликемични средства или инсулин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за гликемия през първия месец от лечението с АСЕ инхибитор (вж. Точка 4.5).
По принцип комбинацията от литий и периндоприл не се препоръчва (вж. Точка 4.5).
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта
По принцип не се препоръчва комбинацията от периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта (вж. Точка 4.5).
Двойно инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Доказано е, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензин II рецептори или алискирен увеличава риска от хипотония, хиперкалиемия и бъбречно увреждане (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно инхибиране на RAAS чрез комбинирана употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вж. Точки 4.5 и 5.1).
Ако лечението с двойно инхибиране се счита за абсолютно необходимо, то трябва да се прилага само под наблюдението на специалист и трябва да се следи честото и последователно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане на пациента.
АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
АСЕ инхибиторите не трябва да се използват по време на бременност. Освен ако продължителната терапия с ACE инхибитор не се счита за съществена, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. След потвърждаване на бременността, лечението с АСЕ инхибитори трябва незабавно да се прекрати и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Двойно инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Данни от клинични проучвания показват, че двойното инхибиране на ренин-ангиотензин-алдостерон (RASS) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен е свързано с по-висока честота на нежелани събития като хипотония, хиперкалиемия и бъбречно увреждане ( включително бъбречно бъбречно увреждане).) в сравнение с употребата на RAAS модификатор при монотерапия (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).
Лекарства, индуциращи хиперкалиемия
Някои лекарства или терапевтични групи могат да увеличат честотата на хиперкалиемия: алискирен, калиеви соли, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), хепарини, имуносупресори като циклоспорин или такролимус, триметоприм. Комбинацията от тези лекарства увеличава риска от хиперкалиемия.
Противопоказана едновременна употреба
При пациенти с диабет или бъбречно увреждане има повишен риск от хиперкалиемия, влошаване на бъбречната функция и сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност.
Не се препоръчва едновременна употреба (вж. Точка 4.4)
Други пациенти, като пациенти с диабет и пациенти с бъбречно увреждане, повишават риска от хиперкалиемия, влошават бъбречната функция и сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност.
Едновременно лечение с АСЕ инхибитор и блокер на ангиотензиновите рецептори
В литературата едновременното лечение с АСЕ инхибитор и блокер на ангиотензиновите рецептори се свързва с повишена честота на хипотония, синкоп, хиперкалиемия и бъбречно увреждане (включително бъбречно увреждане) при пациенти с установено атеросклеротично заболяване, сърдечна недостатъчност или диабет с прицелен орган увреждане в сравнение с използването само на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Двойното инхибиране (напр. Комбинация от АСЕ инхибитор с ангиотензин II рецепторен антагонист) трябва да бъде ограничено до индивидуално определени случаи с внимателно проследяване на бъбречната функция, нивата на калий и кръвното налягане.
Риск от повишени странични ефекти като ангионевротичен оток (ангиоедем).
Известно е, че АСЕ инхибиторите (напр. Периндоприл) причиняват ангиоедем. Този риск може да се увеличи, когато се използва с рацекадотрил (лекарство, използвано за лечение на остра диария).
Инхибитори на MTOR (напр. Сиролимус, еверолимус, темсиролимус)
Пациентите, едновременно лекувани с mTOR инхибитори, могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем (вж. Точка 4.4).
Калий-съхраняващи диуретици (напр. Триамтерен, амилорид), калиеви соли
Хиперкалиемия (потенциално фатална), особено във връзка с бъбречно увреждане (адитивни хиперкалиемични ефекти). Не се препоръчва комбинацията на периндоприл с гореспоменатите лекарствени продукти (вж. Точка 4.4). Ако е показана и едновременна употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и с често проследяване на серумните нива на калий.
Съобщава се за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност при едновременно приложение на литий с АСЕ инхибитори. Употребата на периндоприл с литий не се препоръчва, но ако тази комбинация се окаже необходима, трябва да се извърши внимателно проследяване на серумните нива на литий (вж. Точка 4.4).
Едновременна употреба, изискваща специални грижи
Антидиабетици (инсулини, перорални хипогликемични средства)
Епидемиологичните проучвания предполагат, че едновременното приложение на АСЕ инхибитори и антидиабетни средства (инсулин, перорални хипогликемични средства) може да увеличи ефекта на понижаване на кръвната захар с риск от хипогликемия. Изглежда този ефект е по-вероятен през първите седмици на комбинирана терапия и при пациенти с бъбречно увреждане.
Повишен антихипертензивен ефект. Мониторинг на кръвното налягане и коригиране на дозата на антихипертензивното, ако е необходимо.
Калий-съхраняващи диуретици
Пациентите, приемащи диуретици, и особено тези с изчерпване на обема и/или сол, могат да получат прекомерно спадане на кръвното налягане след започване на терапия с АСЕ инхибитор. Потенциалът за хипотензивни ефекти може да бъде намален чрез прекратяване на приема на диуретик, чрез увеличаване на обема или приема на сол преди започване на лечението с ниски и постепенно увеличаващи се дози периндоприл.
При артериална хипертония, където предшестващата диуретична терапия може да доведе до изчерпване на солта/обема, или диуретикът трябва да бъде прекратен преди започване на терапията с АСЕ инхибитор, като в този случай може да се използва повторно калий-съхраняващият диуретик, или може да се започне АСЕ инхибитор с ниска и нарастваща доза.
В случай на застойна сърдечна недостатъчност, лекувана с диуретик, трябва да се започне лечение с много ниска доза АСЕ инхибитор или след намаляване на дозата на добавения калий-съхраняващ диуретик.
Във всички случаи бъбречната функция (нивата на креатинин) трябва да се проследява през първите няколко седмици от терапията с АСЕ инхибитор.
Калий-съхраняващи диуретици (еплеренон, спиронолактон)
Еплеренон и спиронолактон в дози между 12,5 mg и 50 mg дневно и ниски дози АСЕ инхибитори: