Театрален отдел, о. от. и Студио 12 * Биляна Сърблянович: Семейни истории * Превод: Владислава Фекете * Режисьор: Владислава Фекете и Иван Хансман * Драматургия: Йозеф Коляяк * Сцена: Ян Триашка * В ролите: Лучия Хурайова, Марек Маджески, Иван Шандор, Еле
в Спаскова * Премиера на 13 декември 2002 г. в Студио 12
Като малки деца се говори за неразумно поведение на възрастните. Но какво да кажем, ако децата се бият като възрастни? Когато възрастните убиват, заблуждават, губят илюзии? Нарича ли се зряла възраст или размер? Семейните истории на Биляна Сърблянович включват възрастни актьори, които играят деца, а те от своя страна играят възрастни. Тези деца не крещят на императора, че е гол. Самите те са голи, но без невинност. Андрия знае, че един мъдър човек се грижи за бизнеса си и един простак нещастник. Водин знае, че е безполезно да се мисли нещо. Милена знае, че жената винаги е по-слаба, така че е нормално да я бият. Най-богатата от четирите, Надежда, отново уплашено обещава, че никога повече няма да го направи. „Това“ в този случай означава планиране за бъдещето, живот, очакване на напредък, щастие, мир, сключване на брак и липса на деца.
Основният, добре обмислен форум за семейни истории много лесно може да се превърне в препъни камък. Играта на деца е трудна, играта на деца на възрастни вече е задача за брилянтни комици. Може би дори самата авторка не би могла да бъде последователна в играта си за зряла възраст, тук-там тя избягваше да вмъква поучителни фрази и изкуствено звучащи бон мотове. Режисьорското дуо на Владислав Фекет и Иван Хансман успя да организира няколко добре забързани сцени, всъщност бяха пуснати няколко реплики - особено записите на Милена в изпълнение на Луси Хурайова, но като цяло продукцията изглежда малко неясна, неподрязана.
Биляна Сръблянович е една от малкото източноевропейски автори, които са оказали по-значително въздействие върху западната сцена, със сигурност не само поради бума в балканската тема. При първото си словашко представяне той също ни донесе в Словакия обидни образи на липса и алчност, заразен страх и още по-заразен терор. Алузиите за конкретен политически контекст със сигурност работят повече у дома. Ние обаче познаваме добре и тези „детски пиеси“ и знаем колко е добре да играеш в театър.