Чувствам, че депресията, или по-скоро фразата „депресиран съм“, се използва твърде често днес. Вина ли е днешното време? Ако не се лъжа, в миналото хората са заобикаляли много повече такива условия.
На първо място, трябва да се направи разлика между тези две понятия, като „депка“, както хората често го наричат, и депресия. От моя клиничен опит знам, че обикновено това, което хората наричат депо, не е истинска депресия. Депресията е психично заболяване, което изисква професионално лечение, докато депресията обикновено е нещо като случайно тъжно настроение, което всеки от нас изпитва с пристъп. Лично аз не мисля, че депресията като болест нараства в момента. В миналото това беше по-табу, хората не можеха да го назоват и не му се обръщаше толкова внимание, колкото днес. Въпреки това нивото на преживяна депресия със сигурност се подписва от настоящето, което ни разделя твърде много от естественото за човека. Имам предвид по-специално контакта с природата, който е толкова характерен за нас от хилядолетия, както и личните взаимоотношения, които в момента се разбиват на контакти чрез социални мрежи и Интернет. Искам да кажа, че в момента живеем в изключително свръхтехнологичен период, за който, страхувам се, нашите организми не са биологично предназначени.
Така че има състояния, подобни на депресия, които всички ние понякога изпитваме?
Със сигурност да. Нека просто вземем мъката, например. Тъгата е чувство, емоция, която всеки от нас понякога изпитва, защото тъгата е едно от основните чувства в емоционалното преживяване на човека.
И какво всъщност е депресията, какво я причинява? Какво чувствате към нея?
Когато говорим за депресия, имаме предвид нозологичната единица, т.е. конкретна диагноза. Депресията е клинично състояние, използвано за описване на тъжно настроение, забавяне на психомоторните умения и мисловно разстройство. Важно е да се каже, че симптоми като депресивно настроение през по-голямата част от всеки ден с чувство на тъга, празнота, безнадеждност, допълнително 50- и повече процентно намаление на интереса към често извършвани дейности, промени в теглото, нарушения на съня, ежедневна умора, евентуална загуба на енергия, повишено чувство за вина и намалено чувство на самочувствие, нарушена концентрация на внимание, затруднено мислене, трудни решения или повтарящи се мисли за смърт, трябва да издържат най-малко две седмици вкус без значителни промени. В този случай можем да говорим за депресия. Ако изпитвам някой от изброените симптоми за един или два дни, след това на следващия ден се чувствам добре, след това денят идва отново, когато се чувствам по-зле, и отново се редува с дни, когато се чувствам по-добре, в такива случаи това не е депресия.
Чувал съм, че всеки четвърти до пети човек страда от депресия днес. Вярно е?
Лично аз не мисля, че процентът на хората, страдащи от депресия, е толкова висок. Много повече случаи на явна депресия всъщност са тревожност и тревожни разстройства. Много често явление в нашата амбулатория е фактът, че човек измисля лечение на депресия в продължение на години и се оплаква, че лечението е повече или по-малко неефективно. Затова той идва при нас, за да се подложи на психотерапия. В много случаи въз основа на извършената психодиагностика се доказва, че всъщност не става дума за депресия, а за тревожно разстройство, което е съвсем различна диагноза и изисква различно лечение. С това искам да кажа, че най-важното е правилната диагноза на проблема и недвусмисленото потвърждение или изключване на депресията като заболяване.
Кои са най-честите симптоми на депресия? Как можем да преценим, че страдаме от това?
Както вече споменах, на първо място има постоянно трайно тъжно настроение в продължение на поне две седмици, загуба на интерес към обикновените дейности и хобита, които човек се е занимавал дотогава. Обикновените хобита на такъв човек вече не носят радост, той започва да вижда нещата на черната светлина, нарушенията на съня са често срещани, сънят е кратък или периодичен, така наречените сутрешни песарии са често срещани, когато човек се събужда рано сутрин и се чувства изтощен, уморен, без интерес и радост.
Можем ли сами да „изрежем“ от него? Или се нуждаем от помощта на експерт?
Що се отнася до истинската депресия, никога няма да я преодолеем сами и очевидно се нуждаем от помощта на психолог или психиатър. Ако клиничната депресия не се лекува, тя винаги се влошава и най-лошият резултат е суицидни, т.е. суицидни тенденции. Бих искал да добавя, че много хора пият нелекувана депресия, например, пият алкохол и дори има много научни изследвания, които показват, че много случаи на алкохолизъм всъщност са нелекувана депресия.
Как се лекува? И най-важното при лечението?
На първо място, много е важно да се извърши качествен преглед на дадено лице с необходимост от психодиагностичен преглед от психолог, т.е. също така използването на различни тестове, а не само интервю с пациента. Ако депресията се потвърди при преглед, лечението също зависи от формата на депресия. Разграничаваме леки, умерени и тежки форми на депресия. Психотерапията се използва като метод на лечение, който е лечение с психологически средства, т.е. немедикаментозно лечение. И след това фармакологично лечение чрез лекарства, т.нар антидепресант. Лечението се определя от тежестта на състоянието на пациента. Има случаи, когато се използва само психотерапия, или само фармакотерапия, или комбинация от двете.
Каква е разликата между лека и тежка депресия?
С тежка депресия, просто казано, човек дори не става от леглото сутрин, той е в състояние да лежи в леглото по цял ден. Той не е в състояние да изпълнява работните си задължения или рутинни домакински грижи и често пренебрегва собствената си хигиена. В този случай депресията абсолютно изключва човек от ежедневието. При лека форма на депресия човек по някакъв начин е в състояние да изпълнява основни житейски задължения.
Обичайно е нелекуваната депресия да доведе до самонараняване или самоубийство?
Да, за съжаление, много често нелекуваната депресия води до самоубийство. Често дори завършен. Следователно тежестта на депресията никога не трябва да бъде леко подценявана.
Какво най-често причинява депресия?
Причините могат да бъдат наистина различни. Например загуба на работа, загуба на любим човек, трудни житейски обстоятелства, дългосрочно нерешени проблеми във връзките. Много автори заявяват, че в случай на депресия основният спусък е дълго потискано чувство на гняв, което не се проявява по никакъв начин. Следователно адекватната работа със собствените емоции е от решаващо значение.
Вярно ли е, че времето може да го причини? Или поне да й помогнете?
Времето със сигурност оказва значително влияние върху много от нас и допринася за това как се чувстваме. Само времето обаче не може да причини депресия. Това обаче може да допринесе за нашето мрачно настроение и лишения. Ако обаче човек вече страда от депресия, времето може да го влоши. Такъв период може да бъде например настъпването на есента и зимата, когато има по-кратки дни.
Възможно ли е да изпаднете в депресия от работната среда? Например, когато изгаряме?
Разбира се, работната среда може да допринесе за депресивно настроение, особено ако човек на работното място не е доволен дълго време, междуличностните отношения се влошават на работното място или мобингът на работното място. Самият синдром на изгаряне обаче не е депресия.
Има някои насоки за живот, за да се избегне депресия?
Както споменах, основата е адекватна работа със собствените емоции. Те трябва да са наясно в отделни ситуации и също така трябва да бъдат адекватно изразени към адресата, т.е. човека, срещу когото изпитваме емоцията. Правилната психохигиена също е важна. Освен отговорности, човек трябва да има и място за своите хобита и хобита. Също така е важно да живея автентично, което означава, че външното ми поведение трябва да е в съответствие с това, което изпитвам вътрешно. Бих добавил, че т.нар компенсация на труда. Това означава, че ако имам работа, в която работя психически, трябва да я балансирам с физическа работа и обратно.
Засяга повече жени или мъже?
Това е трудно да се каже, тъй като жените са склонни да говорят за тези неща и да се справят повече с тях. Мъжете са склонни да се справят с тези неща в себе си, или да не ги признават (те често го възприемат като слабост) и да го компенсират с работа, или често стават зависими от нещо.
Често ли хората страдат от депресия, причинена от лоши взаимоотношения? Например с лоши партньори?
Със сигурност да. Патологиите на дългосрочните взаимоотношения със сигурност допринасят за развитието на депресия.
Когато жената страда от депресия в семейството и се грижи за нея?
Това може да се случи, ако има затруднения в брака, при отглеждането на деца, когато той има повтарящо се чувство на самоуспех, както и при затруднения със семейния бюджет или грижи за болен член на семейството. То може да бъде причинено и от дългосрочното усещане, че не може да бъде достатъчно реализирано и развито адекватно и че няма време за себе си. И отново мога да спомена потискането на емоции като гняв, вина, тъга и т.н.
Това може да засегне и деца или тийнейджъри, или е изключително проблем за възрастни?
Разбира се, децата и тийнейджърите също могат да страдат от депресия. Депресията със сигурност не е проблем изключително за възрастни. Затова родителите трябва да обърнат внимание на проявите на депресия при децата си и да не я подценяват. Самоубийството е третата водеща причина за смърт при деца и юноши.
Зависи ли и от естеството на човека? Искам да кажа например, че хората, които признават някои неща твърде много, са по-склонни към депресия.
Личността на човека със сигурност играе роля, особено компонент от личността, който наричаме темперамент. Тя е вродена и например меланхолията е много по-податлива на депресия, отколкото например сангвиник или холерик. Във всеки случай всеки може да изпадне в депресия.
Депресията оказва голямо влияние върху поведението на човек спрямо другите?
Да разбира се. Депресията определя как ще се отнасяме към другите хора. Ако страдаме от депресия, по-скоро ще избягваме компанията на други хора и сме склонни да се изолираме от хората и да търсим уединение. По този начин депресията значително ще наруши социалното ни функциониране.
Защо някои известни личности лесно изпадат в депресия?
Различно е. Да кажеш, че някой е известен човек, не означава нищо. Те са хора като всички останали със своя живот, грижи, проблеми, взаимоотношения и собственото си минало. Както всички други заболявания, те не избягват депресия. Причината, разбира се, може да бъде фактът, че от известни личности по някакъв начин се очаква да се държат по определен начин отвън, да забавляват другите, винаги да се усмихват и да се отпускат. Тук стигаме до извода, че ако човек не е автентичен и не се държи в съответствие с вътрешния си опит, има потискане на емоции, несъзнателни конфликти, които могат да доведат до депресия.