Докладът (или молбата) на нашите епископи да обявят пост за предотвратяване на пандемия повдигна много въпроси: как да постим, колко строги, за колко време, какви са изключенията и хода на поста. Епископите обявиха строг пост в петък до Коледа - както сме свикнали да постим в Разпети петък: въздържане от месни ястия, ядене на ден веднъж на ден и ядене дори на по-малко хранене два пъти. Бързо, колкото можете. Ако можете да направите това, можете да бъдете строги със себе си. Ако здравето ви не го позволява, приближете се до този идеал. Целта на поста не е да пълзиш с всички сили до полунощ. Целта на гладуването дори не е да включва здравни сили и да увеличи активността на пътуванията с превозни средства на RZP до дехидратирани и гладуващи вярващи.
Затова епископите споменават и други начини за покаяние: молитва и милостиня. Това е един от начините да се даде смисъл на гладно. Накрая го чухме в Евангелието от една неделя: да обичаме Бога и да обичаме ближния (срв. Мат. 22:37, 39). Това могат да направят онези, за които поддържането на строг пост би било несъразмерно (или дори опасно) за здравето им.
Целта на нашия пост не е да бъдем да доказваме на околните от какво сме се отказали в наши дни. За това определено заслужаваме признание. Това е и нашата награда. Но в този момент загубихме наградата, която ни очакваше с Бог (срв. Мат. 6:18).
Постът всъщност е способността да създавам пространство в мен за другите и за Бога. Мога да направя още един да се откроява. В разговор мога да постим, като дам повече пространство на човек, за да може да говори. Все пак не трябва да имам основната дума. Отричайте себе си в моя комфорт и в моите развлекателни дейности и оставете повече място и време за Бог: „Когато постите, помажете главата си и измийте лицето си, така че хората да не забележат, че постите, а вашият Баща, скритост “(Мт 6, 17-18).
Бързо, колкото можете. Постете, така че да осмислите своя пост. Бог да ти се радва.