По време на семеен кръвен тест преди десет години Хидеаки Като случайно разбра, че истинският му баща не е този, който го е отгледал, а анонимен донор на сперма, пише агенция Франс прес.

искат

„Сякаш половината от моя човек бе колабирал“, казва Хидеаки, който сега е на 39 години и работи като лекар в предградие на Токио. Отначало той заподозря майка си в изневяра и в отсъствието на съпруга й, когото дотогава смяташе за свой баща, започна да я разпитва.

По този начин той научи, че биологичният му баща е донор на сперма, чиято самоличност е тайна. Родителите му не можеха да имат деца, но никога не говореха за това.

„Помислих си, че всички онези усмихнати лица на моето семейство на плажа от времето, когато бях момче, беше ли само преструвка?“ Пита Хидеаки.

Искаше да знае повече, но се натъкна на двойна стена: първо, родителите му не искаха да говорят и второ, в Япония нямаше закони, които да разглеждат медицинските записи и да открият биологичния родител.

За хиляди хора в Япония, както и навсякъде по света, родени чрез анонимно дарение на сперма или яйцеклетки, това е страдание, но и предизвикателство.

Мнозина страдат от криза на идентичността, когато научат за обстоятелствата на зачеването си, понякога се опитват да намерят потенциални братя и сестри или се страхуват, че несъзнателно се влюбват в полубрат.

Във Франция в момента се обсъжда възможността двойките лесбийки да използват изкуствено осеменяване във връзка със законопроект, позволяващ еднополови бракове.

Днес много синове и дъщери на „никой“ в Япония работят за промяна на закона, който им пречи да учат повече. Като 33-годишна жена, работеща в издателство в мегаполиса, която не иска да публикува името си. Преди десет години тя преживя силен шок, когато научи, че любимият й баща не е неин баща. Тя се срина и напусна колежа.

„Искам да бъде забранено!“ той казва. "Осиновяването трябва да е достатъчно. Според мен тази технология е просто средство за представяне на нормално семейство, как да се скрие безплодието в общество, където все още има силен натиск да създаде семейство и да има деца", казва той.

„Никога не бих искал, дори ако нямам нужда от него, да взема дете от дарена сперма или яйцеклетки, не бих искал то да оцелее това, което правя“, подчертава той.

В Канада Върховният съд на Британска Колумбия призна през 2011 г. правата на децата, родени от даряване на сперма или яйцеклетки, да знаят самоличността на своя биологичен родител, но отмени решението си в жалба миналия ноември в жалба.

"Правата и нуждите на децата трябва да надделеят. Имам разбиране за тези, които страдат от безплодие, но правото да се знаят генетичните им корени трябва да се зачита", каза Оливия Пратен, която инициира канадската процедура.

Хидеаки все още се опитва да намери улика за биологичния си баща. По-специално той поема списък на бивши студенти от японски медицински университет, които биха могли да дарят сперма. Родителите му се консултираха с университета му за проблема с безплодието. Когато се опита да посети част от този списък, те го приеха с недоверие.

Джахиро Неку, който ръководи клиника за безплодие, е там, за да могат децата един ден да научат за произхода си.

Мари Саймур, професор в университета Тезукаджама, споделя това мнение и счита, че този въпрос трябва да бъде разгледан от закона.

"Япония трябва да спре да използва тази технология, докато не има правила, гарантиращи на хората правото да знаят самоличността си", каза той. Според нея обаче през последното десетилетие Япония е постигнала малък напредък в тази посока.

Хидеаки не се отказва. "Никога не съм забравял биологичния си баща. Все още имам списък с потенциални донори, това е като талисман", казва той. Той не предаде баща си, който го отгледа. "Не искам биологичният ми баща изведнъж да ми стане баща, сякаш цял живот се е грижил за мен. Просто искам да се срещна с него", добавя той.