Втората покана за японска резиденция, най-красивият къмпинг и къмпинг нинджа. Как да пътувате в развитите страни под 7 € на ден?

томаш

Този път наистина успях: на паркинга близо до Хирошима, капитанът спира в рамките на пет минути и ми предлага разходка до остров Кюшу, на 300 километра. Господът се казва Сумио и той и съпругата му и дъщеря му се връщат от пътуване до Хирошима. Сумио владее английски и ми предлага квартира в село Канда. Първоначално Сумио беше учител, но преди да се пенсионира, той премина към отглеждане на ориз и ми показа своите ниви. Подобно на повечето храни, оризът е доста скъп в Япония, но очевидно може да се насладите на малко земеделие.

На следващия ден Сумио ме отвежда до магистралния паркинг до Юкушаши, откъдето продължавам на автостоп до град Бепу, известен със своите горещи извори. Недалеч оттук е къмпингът Шидака, скрит от живописно езеро в планината. Определено най-красивият къмпинг в моето пътуване.

От Беп се връщам отново в град Китакюшу, където ме очакват Сакура и нейното семейство. Съпругът на Джуки работи в училището като мениджър и споменава други интересни практики от трудовия живот в Япония. Работната седмица е от понеделник до събота, но често се призовава да работи в неделя, а в Япония не е подходящо да се поставят под съмнение решенията на шефа. Лятна почивка? Забравете, че е време за различни курсове и обучения. Самият Джуки признава, че японците са твърде педантични и следователно много неефективни във времето. Смешното в цялата работа е, че Джуки винаги е искал да бъде музикант, имал е собствена група, но също така е трябвало да се откаже от печалбите и удобния си живот. Синът им Халки е на седем и вече свири прекрасно на пиано и владее свободно английски като роден американец. Акцент в посещението на Сакура и нейното семейство е празнуването на рождения ден на бащата на Джуки, който е на 60, но изглежда по-скоро на 50. Подобно на сина си, той също е много надарен в музикално отношение.

От град Китакюшу отивам до последната спирка на пътуването си до Япония - до мегаполиса Фукуока. Тук смятам да спя в пристанището и на следващия ден да се кача на лодка до южнокорейския град Пусан. В крайна сметка обаче отново съм изгонен от полицай и намирам убежище в малък парк до пристанището. Изцяло съм покрит с високата трева и се чувствам като нинджа. Сутрин, когато си стягам багажа, забелязвам господин, който тренира голф игрища наблизо. Той се усмихва, разменя няколко думи и ми кима да си тръгна.

Моето 55-дневно пътуване из цяла Япония приключва. Радвам се, че посетих тази страна и срещнах много интересни и приятелски настроени хора. Япония беше истинско предизвикателство за пътешественици, тъй като това е очевидно най-скъпата държава в пътуването ми досега и успях да похарча по-малко, отколкото в Индия, където реалните разходи за живот са много по-ниски. Само в Таджикистан ми липсваше още по-малко. Как го направих?

В основата на всяко пътуване с ултра ниска цена е автостопът и безплатното настаняване. Въпреки че концепцията за автостоп е ясна, безплатното настаняване може да бъде разнообразно. Най-често се споменава Couchsurfing, което също е една от най-добрите форми за настаняване за мен. Каучсърфирането обаче не е толкова широко разпространено навсякъде или е трудно да се намери някой само поради популярността на дестинацията. Затова е препоръчително да сте подготвени за друга алтернатива на безплатното настаняване - къмпинг. Япония е идеална страна за къмпинг, особено заради развитата си мрежа от къмпинги, за които често плащам, но аз лично никога не съм плащал повече от 500 йени на вечер (4 евро) и често посещавах къмпингите напълно безплатно. С течение на времето обаче стигнах до извода, че за краткосрочни нощувки ще бъде всеки парк или гора в близост до градовете или. магистрали, ако съм проследил. Така че с течение на времето започнах да използвам къмпингите само ако щях да остана поне две нощи и да се отпусна.

Третият важен момент е храненето. Цената на храната в ресторанта започва от 5 €, за което получавате максимално супа (рамене). Тъй като очаквах високи цени на храните, се запасих предварително и внесох от Русия около 6 килограма зърнени продукти за готвене на каша. Овесена каша, ечемик, царевична каша и пшеница струват средно 50 цента на килограм в Русия. Недостатъкът обаче беше, че трябваше да влача 6-те излишни килограма със себе си навсякъде, но гърбът ми свикна много бързо. В самата Япония обаче има огромна мрежа от т.нар удобни магазини, където можете да си купите готови ястия за малка част от цената в сравнение с ресторантите, понякога дори под 1 евро. Освен това във всеки град има няколко големи супермаркета, където можете да си купите храна дори по-евтино. AEON Mall работи за мен, тъй като има секция с пържено месо и риба, която те приготвят точно там. Освен това тези молове имат безплатни шкафчета, където прибирам нещата си.

В сравнение с по-евтините дестинации в Южна Азия, Япония имаше две основни предимства за мен. Времето тук е почти идеално извън лятото. Въпреки че често валеше, никога не беше прекалено студено или прекалено горещо. Топлината обезсърчава къмпингуването в тропическите страни и въпреки че настаняването е евтино, разходите се извършват бързо. Второто предимство е високият жизнен стандарт и съответно цените в Япония. Парадокс е, но фактът, че страната е толкова скъпа за нормален турист, мотивира по-голяма предпазливост. Докато в евтините страни мотивацията за автостоп е по-ниска, тъй като срещу няколко евро мога да взема влак, в Япония пътуването с влак, различен от крайградските, не можеше да става и дума. Пътувах около 4000 километра, от които само около 200 км с обществен транспорт (главно с лодка между островите Хокайдо и Хоншу), прекарах 19 нощи с домакините чрез каучсърфинг, а останалите в палатката в къмпингите или навън. Двете най-редки обаче бяха две покани да нощувам от моите шофьори.

За 55 дни пътуване из Япония похарчих по-малко от 380 евро, т.е. средно под 7 евро на ден. Доказах, че всяка страна може да се пътува евтино, ако човек има достатъчно мотивация и че всеки може да си позволи да пътува сам. Мога обаче да си представя, че моите руски и украински колеги биха ми се смели, че казвам, че съм пропуснал твърде много.

Японското общество е специфично и единственото истински организирано общество в Азия. Именно дисциплината и чувството за общество са направили Япония такава, каквато е днес. Япония е най-егалитарната държава в света и аз вярвам, че ако идеята за комунизма може да работи някъде, това би било в Япония. Това, което обаче трябва ясно да научим от японците, е разделянето на отпадъците. Доста често срещана практика е да се измиват, нарязват и групират кашони с мляко с други. Пластмасовите части, особено капаците, са отделени отделно. Така се прави с всички рециклируеми отпадъци (стъкло, пластмаса, хартия, кутии). В Япония също си спомних европейската мантра, че ако един обикновен човек не намери кошче за боклук в рамките на 25 метра, той ще хвърли боклука на земята. В Япония кофите за боклук изобщо не се предлагат на обществени места и въпреки това е чисто. Затова си вземете и боклука вкъщи.