9 намерени резултата (1 страница)
рев с непрекъснат дълбок звук • бръмчене • бръмчене: бръмчене: в далечината на дюните бръмчи водопад • нар.: грохот (брой) • отслабване (Kukučín) • експр. бързане (приглушен тътен): поток huhle • експр. ромониť: в планината ромонили гръмотевица • експр.: рев • рев: бурен рев
да се движим непрекъснато и еднопосочно (за вятъра) • да духаме • да духаме • да духаме: вятърът духа, духа от север • да свири • да свири • да свири (издаващ висок тон): въздухът свистеше около нас • да духа • да духа (с по-малка интензивност): духа топъл бриз • духа • духа • крещи (на моменти): от реката той скандира студено • буболене • буботене (с голяма интензивност): буря буря през нощта • рев • бръмчене (също издава ревящи звуци): вятър реве, реве
гръмотевица 1. звук силен, оглушителен звук (по време на мълния); предизвиква такъв звук: в далечината гърми • рев • рев: извън града гърми, реве, реве изстрели • рев: самолетът ревеше над нас • експр.: гърми • гърми • ромонит: влакове гърми, ромония • гръмотевица • гърми: колите гърмят, гърмят, гърмят по пътя • реват • гърмят (слабо, понякога): над Татрите бучи, гърми
бръмчене 1. звук с непрекъснат дълбок звук • бръмчене: бръмчене: бръмчи, бръмчи, бръмчи вода • гърми: в далечината оръдията на дунелите • нар. dunčať (Dobšinský) • експр. ромониť: в планината ромонили гръмотевица • експр. chuhlať (приглушено бръмчене): ручей huhle • експр.: рев • рев (силно бучене): ревът реве, реве цяла нощ • рев (дръпне бръмчене): сирените реват • експр. рев: наводнен поток разкри • експр.: вихър • вихър: въртящи се вълни
2. стр. вик 1 3. срв. говорете 2
клаксон 1. издайте мощен, дърпащ звук • експр.: изръмжа • изръмжа: изръмжа сова, (з) изръмжа • израз.: кран • кран • кран (за духови инструменти и др. за подобен звук): heligón tutúkal; колата бродеше пешеходци • вой: сирени звучи, вой • бръмчене: бас бръмчи, двигател бръмчи • експр.: издухване • издухване (многократно, често тръба)
викам 1. издавам силен, проникващ глас, звук (за живите същества, особено за хората) • обадете се (обявете нещо): викат ни отдалеч, викат • викат (Татарка, Тимрава) • извикват: деца в двора викат, те викат • викат • викат • предизвикват (с прекъсвания): те дълго викаха зад нас, предизвикваха • викаха • разреден. вик (с прекъсвания): вик на играчите • израз.: рев • рев • рев • писъци • писъци • писъци • писъци: ревене, крещи ни от пълно гърло; крещящи маймуни • изр.: писък • писък (писък) • експр. бипкане (гневно, гневно) • pejor.: писъци • писъци • писъци • писъци • писъци (неприятно като животно): писъци от ужас; Не плачи по мен! • експр.: вой • скърцане • писък • ръка (дръпване): писък от болка • експр. лай • лай (гневно): те непрекъснато се лаеха един на друг • експр.: вик • вик • вик (неприятен): вик, вик на деца • експр. гръмотевица (писък с гръмотевичен глас) • изр.: hartusiť • hartušiť (притеснение от писъци) • nár.: дрънкалка • хленчене • писък • хербализиране
рев 1. издаване на силни последващи звуци • рев: елени, крави рев • експр. разреден. да реве: добитък ръка • да духа (за елени) • да реве • експр. виене (издаване на зумер): воловете жужат, бук • вой (издаване на звук): някой отвън жужи • вой (правене на обороти): лъв реве • рев • бръмчене (за водата): реката бръмчи, бръмчи
писък 1. (за животни) давам писък, писък • писък: маймуни писък, писък • писък • писък: сврака писък, хамстер
2. експр. (за хората) да даде проникващ глас • израз.: писък • писък: капитан крещи, крещи на работниците; писъци като луди • писъци • правене на писъци: деца крещят, крещят, крещят • експр.: рев • вик (вик с по-дълбок глас) • експр.: писъци • писъци • писъци (писъци или писъци с висок глас): писъци от болка • експр. бипкане (извика гневно) • експр. гръмотевица (писък с гръмотевичен глас) • изр.: плач • плач • плач • плач (неприятно като животно) • експр.: вой • вой • писък • плач (дърпане на писъци): вой от страх • експр.: кора • скърцане • рев • бръмчене • бръмчене • вик: Не лай, не ми крещи! • експр.: hartusiť • hartušiť • hururt: Кой боли тук? • нар.: хармонизират • хленчат • хербализират
звук, проявен като отличителен (обикновено неуточнен) звук • звук • звук: на улицата звуци, звуци, звуци правилно; песента звучеше дълго време, звучеше в ушите й • да звучи • да звучи (да звучи ясно): струните на цигулката звучат красиво • на книгата. звънене • звънене (приятно, вкусно звучене): в далечината звънят камбани; звъни в ушите ми • да чувам: от залата се чува звук от машини • да резонира (да звучи със звук, взет от друг обект): тръбите резонират • да скандира (да звъни): да се смея в ушите ми да се смеят • да реват • да бръмчат (тъмно, звучат дълбоко и скучно): оръдията ревяха съвсем близо