Препоръчайте документи

hist

История на живота ми Вилма Шофрова, род. Кабина (10 ноември 1901 г. - 12 май 1985 г.)

Банска Бистрица 1974 1

Йозеф Кабина, месар и пушач, и Зузана, родена Седлякова, живееха щастливо и щастливо в малко, красиво градче в Жарновице, заобиколено от красива природа. Те имаха двама красиви синове: Йожинка и Имришка. Първият беше на три години и половина, а вторият на две години и половина. Дъщерята на Илонка беше на 3 месеца. Един ден се чуваше сърцераздирателен вик - докато майката Зузана не се лекуваше с болка, защото безмилостната й съдба я отнесе завинаги в рамките на 14 дни от двете момчета, починали от дифтерия. Те не помогнаха, защото не измислиха серум срещу тази коварна болест чак след смъртта им. Зузана дълго ги оплакваше и оплакваше, докато една нощ тя заспа, докато малкият Йожинко я погледна иззад багажника на гърдите и каза: Защо не ни оставите да набъбнем?.

Майка ми: Зузана Кабинова (родена Седлякова), родена на 21 май 1872 г. в Долни Хамри, починала през декември 1951 г. в Банска Бистрица. Баща й: Матей Седляк, дърводелец в Долни Хамри, майка й Катарина Седлякова (родена Скленарова).

Всичко това ни беше разказано от майка ми, когато бяхме деца, и тя го спомена и на възрастните. Те се тревожеха за малката Илонка, защото получаваше меки кости, а потникът й беше отпуснат. Лекарят я посъветва да спи само на твърдо и право легло. Майката се обвиняваше, че я кърми, докато изпитваше голямата тъга, а Илонка пиеше нездравословното мляко. Три години по-късно се роди Йожко, а две години и половина по-късно бях петото дете на родителите си. При кръщението ме кръстиха V I L M A (Вилхелмина), а вкъщи ме нарекоха Вилинка. Тогава се родиха Марта, Гизка и Имрих и вече бяхме шест деца.

Баща ми: Йозеф Кабина, роден на 27 януари 1869 г., месар в Жарновица, починал през януари 1952 г. в Банска Бистрица. Баща му: Андрей Кабина, месар в Склене Теплице, майка му Каролина (родена Бевилаква), дъщеря на граф Яков Бевилаква и Мария Вилфахртова.

Нашият апа (така го наричахме), за да изхранва толкова голямо семейство, започна да търгува с добитък, защото касапничеството не му донесе много доходи в толкова малък град. Винаги изпращаше по няколко вагона с вагони до Виена или Будапеща, а по-късно и до Острава. Той спечели доста прилична сума от това. Освен това той беше акционер в различни компании. И така имотът ни нарасна до такава степен, че съседите ни започнаха да ни смятат за богати. Имахме доста голяма къща с три стаи и голяма градина, където апа ни накара да построим малка филагория с люлка. Ние обичахме да се забавляваме там.

Семейство Кабинови, родители: Йозеф и Зузана, деца (отляво): Вилма, Йозеф, Гизка, Марта, Илонка (липсва Имрих).

корони, които след това той трябваше да плати. Тогава това бяха големи пари. Баща ми също беше основател на банката Žarnovice. Не се страхувах да гледам мъртви стари жени. Приятелите ми ми казаха, че ако някой хване пръст на мъртвец, той ще спре да се страхува от мъртвите. Така че веднъж бях част от него и също докоснах палеца на възрастна жена, но хитро отдръпнах ръката си. Посещавахме и тежко болен съученик. Когато умря, арката ни в класната стая се разтресе силно. Учителят каза: „Той дойде да ни отнеме.“ С нарастването ни нарастваха и разходите ни. Апко не харесваше, когато нещо се губи. Вместо това той облече майка си добре. Когато отиваше във Виена, винаги й носеше хубава блуза или палто. Тя държеше блузите си в чекмедже на масата и ние обичахме да ги хвърляме, защото миришеха на теменужки. Веднъж й донесе половин секунда дълга златна верижка с часовник. По-късно мама ни позволи да направим гривни от нея.

Баба ми Марселина Седлякова (родена Скленарова) и дъщеря й Веронка, сестра на майка ми.

Обичам да си спомням нашата хубава и добра стара майка, която всички много обичахме. Тя също винаги ни прегръщаше и галеше. Тя живееше на хълм срещу църквата в Долни Хамри, на около 3 км от Жарновице. Като осемгодишно дете не се страхувах и често ходех при нея пеша. Майка ми не харесваше да ме пуска сама, но аз мрънках, докато накрая получих 6

В манастира наближаваше септември. Получих писмо от манастира, в което те определиха количеството пране и дрехи, които можех да взема със себе си, и числото 47, което трябваше да избродирам върху всичките си вещи. И накрая, денят на сбогуване с родителите и братята и сестрите дойде. Не мина без плач, защото беше далеч до Коледа и тръгнах с тежко сърце, придружен от старата си майка Бевилак и сестра си Илонка.

Манастирско училище на улица Dolná в Банска Бистрица.

Дойдохме в манастира при дъждовно време, което още повече повлия на потисническото ми настроение. Сестрите ни приеха много любезно и първо ни показаха хола, който беше и класна стая. Беше голямо и имаше много маси, едната от които винаги беше за двама ученици. Всяка маса имаше сгъваеми капаци, където всеки ученик имаше отделно място за книги. Спалните бяха много хубави, с рамка на всяко легло и бяло покривало върху него. Всяка спалня имаше своето име. Спах в това, което се наричаше Св. Елизабет. В него все още имаше малък остъклен шкаф, където с нас спашеше медицинска сестра, чиято задача беше винаги да разхожда всички спални, независимо дали затворниците спят и не причиняват пакости. Сутрин в шест 8

Група затворници на манастира II. реколта. На втория ред съм отляво.

объркване, както беше на мода тогава. Това беше първата нова шапка, която получих. Иначе винаги съм наследил всичко от Илонка.

Марта, Вилма, Илонка.

Когато се прибрах, бях толкова щастлив, разстроен и срамежлив, че дори не се похвалих, че бях удостоен и отпечатан с удебелени букви в училищния доклад. Едва когато Апушко ми каза: Ти дори няма да ни покажеш "удостоверение, че как си попаднал в училище?", Едва тогава се похвалих. Той беше много щастлив и ме похвали.

Моята отчетна карта: Erkölcsi magaviselet = поведение (jó = 1); szorgalom = морално възпитание (dicséretes = 1); други предмети (религия, унгарски, немски, история и литература, цифри и измервания, наука; домакинство, здравни науки, рисуване, занаяти на жените, пеене, гимнастика; jeles = 1, jo = 2).

ДОСЛОВ Ева Кръжкова, род. Шофрова (дъщеря) (24 февруари 1924 г. - 19 октомври 2002 г.) Италианското благородно семейство Бевилаква е старо графско семейство от Верона. Все още стои тук на Via Cavour no. 19 Дворецът Бевилаква от 1530 г. по проект на архитект Мишел Санмикели. Дворецът е ренесансов с барокови статуи и редки картини. Сред първите, които обитават този дворец, е Конте (= граф) Марио Бивилаква, чийто портрет (гравиране на мед) е изложен в Музея за история на изкуството във Виена. Този граф умира на 30 юли 1593 г. Той посвещава картината на Рафаело Санти на галерията в Берлин: Мадона дела Перла. Разбрах в библиотеката на италианското посолство в Прага.

Граф Марио Бивилаква - гравиране на мед.

Потомък на това семейство, Якобо Бевилаква, избяга в началото на 19 век преди ръкополагането си за свещеник във Ватикана и се скри в централна Словакия. Той пристига в село Пила в област Нова Баня на 22 март 1814 г. Тук се установява и живее подреден семеен живот с вдовицата си Мария Вилфахртова, която ражда първородния си син Игнац на 25 март 1815 г. Граф Якобо Бевилаква управлява горите като частно лице и по-късно се изселва в Банска Щявница, където все още има много деца, но не е известно колко от тях са достигнали зряла възраст. Дъщеря му Каролина Бевилаква също е родена тук на 31 декември 1832 г. По-късно граф Якобо Бевилаква се завръща в Италия, където се жени за млада принцеса. Но бракът беше бездетен. Каролина Бевилаква се омъжва за Андрей Кабина и на 27 януари 1869 г. се ражда синът им Йозеф Кабина, който след това се установява в Жарновице като предприемач 22

и той имаше месарница тук. Един от по-малките му братя живееше в квартала като ханджията Андрей Кабина и имаше майка си, овдовялата графиня Каролина Бевилаква. Тя също умира тук през 1920 година.

Йозеф Кабина, снимка от 1890г.

Йозеф Кабина се жени за Зузана Седлякова и има 8 деца с нея. Първите двама починаха от дифтерия в ранна възраст. Други деца Елена, Йозеф, Вилхелмина, Марта, Гизка и Имрих доживяват до дълбока старост. Йозеф стана лекар, а Имрих - адвокат. Дъщерите се ожениха и напуснаха Жарновице, където често се срещаше цялото голямо семейство. Вилма се омъжи за чешкия професор Бедржих Шофр от Рихнов над Кнежноу. Те имаха 3 дъщери в Банска Бистрица. Първата Зиночка умира от полиомиелит на тригодишна възраст, втората Виера Ева и третата Зинаида Олга доживяват до дълбока старост.

Стои (отляво): Táňa Cvrčková, Ing. Karel Cvrček, Zolo Lukovský, JUDr. Имрих Кабина, д.м.н. Йозеф Кабина, Андей Затрох с малкия Томик, проф. Бедрич Софр, Ева Софрова. Седнали: Гизка Цврчкова (родена Кабинова), Елена Луковска (родена Кабинова), Зузана Кабинова (родена Седлякова), Йозеф Кабина, Марта Затрохова (родена Кабинова), Вилма Шофрова (родена Кабинова). На земята: Дадула Цврчкова и Зина Шофрова.