Използва се и при протонирането на кислород и азот в органични съединения.

органични съединения

Полярност на ковалентната връзка
В двуатомните молекули, съставени от различни атоми, поради неравномерното им протонно число, плътността около едното ядро ​​е по-голяма, отколкото около другото ядро ​​и споделените електрони не се привличат към двата атома с еднаква сила. Мярка за способността на атома да привлича електрони, споделени с друг атом, е относителна величина, наречена атомна електроотрицателност (X). Електроотрицателността на даден елемент се отнася до избраната електронега. някакъв избран елемент, обикновено флуор. Стойността му зависи от кой атом и как е свързан. Следователно таблиците показват средните стойности.
В молекула, съставена от два атома с различна електроотрицателност, отрицателен заряд, в другия атом положителен заряд. Молекулата има положителен и отрицателен край и образува дипол. Поради факта, че атомите образуват полюси, връзката е наречена полярна. Този атрибут обаче се използва само ако разликата в електроотрицателността надвишава 0,4.

Йонно свързване
Йонната връзка е екстремен случай на полярна ковалентна връзка.Ако разликата е електронег. достатъчно голям, възможно е просто да се предположи, че споделеният ел. принадлежи изцяло на ел. обвивката на по-електроотрицателен атом, тоест че един атом е предал електрон на друг. По този начин образуването на връзка съвпада с образуването на противоположно заредени взаимно привличащи йони.
За приблизителна ориентация се посочва, че съществува йонна връзка между атомите, чието електронег. се различава поне с 1,7.

Метална подвързия
Типичните физични свойства на металите (блясък, проводимост, ковкост и пластичност), както и техните химични свойства са тясно свързани с химичното свързване на техните атоми. Всеки атом на метален кристал е заобиколен от толкова много съседи, че не е възможно той да образува локализирани връзки с тях. По този начин най-простият модел на метална връзка предполага, че металният кристал се състои от катиони, разпределени в правилна пространствена решетка.

Водородна връзка (мост)
Среща се главно в съединения H с F, O и N. Обяснява се със силната полярност на HF, OH и NH връзките. Съединител ел. двойката се измества към по-електроотрицателен атом до степен, че водородният атом може да образува слаба връзка със свободния ел. двойка върху атома на друга молекула.
Той обуславя напр. стабилност на пространственото разположение на протеини и нуклеинови киселини. Освен това води до това, че водата е течност при условия, при които подобни съединения са газообразни. Също така влияе на свойствата на карбоксилните киселини, алкохолите и други органични съединения.