sol inj 5x1 ml/50 mg (ампер стъклено кафяво)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 1 към решението за промяната в регистрацията, ев. не. 2108/09042
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Халоперидол деканоат-Рихтер
инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Всяка ампула от 1 ml съдържа 70,52 mg халоперидол деканоат, еквивалентно на 50 mg халоперидол.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Жълт или жълто-зелен (макс. Y1) разтвор бистър и практически без частици
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Поддържащо лечение на хронична шизофрения и други психози, особено ако е потвърдена ефикасността на лечението с остър халоперидол. Той е показан и за лечение на други психични или поведенчески проблеми, при които психомоторното безпокойство изисква поддържащо лечение.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Haloperidol Decanoat-Richter е предназначен за употреба при хронични психотични пациенти, които се нуждаят от продължително парентерално антипсихотично лечение. Тези пациенти трябва да бъдат предварително стабилизирани на антипсихотично лечение, преди да решат да преминат към Haloperidol Decanoat-Richter.
Haloperidol Decanoat-Richter е предназначен само за възрастни и е предназначен да осигурява ежемесечно лечение при повечето пациенти след еднократна дълбока мускулна инжекция в глутеалната област.
Haloperidol Decanoat-Richtersa не трябва да се прилага интравенозно! Тъй като прилагането на обем над 3 ml е неудобно за пациента, не се препоръчват такива големи обеми на инжектиране.
Тъй като индивидуалният отговор на невролептиците е променлив, дозата трябва да се изчислява индивидуално и най-добре е да се започне и да се титрира под строг медицински контрол. Индивидуалната начална доза ще зависи както от тежестта на симптомите, така и от размера на оралната доза, която трябва да се поддържа преди започване на депо лечението.
Препоръчва се началната доза Haloperidol Decanoat-Richter да бъде 10-15 пъти по-висока от предишната перорална доза халоперидол. За повечето пациенти това означава начална доза между 25 и 75 mg Haloperidol Decanoat-Richter. Максималната начална доза не трябва да надвишава 100 mg. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да се увеличава постепенно с 50 mg, докато се постигне оптималният терапевтичен ефект.
Най-подходящата месечна доза Haloperidol Decanoat-Richter често е около 20 пъти дневната доза перорален халоперидол.
По време на корекция на дозата или в епизоди на обостряне на психотични симптоми, лечението с Haloperidol Decanoat-Richter може да бъде допълнено с нормален халоперидол.
Обичайният интервал от време между инжекциите е четири седмици. Въпреки това, колебанията в отговора на пациента може да изискват корекция на дозовия интервал.
Препоръчва се да се започне с ниски дози, първоначално 12,5 mg - 25 mg на всеки 4 седмици при пациенти в напреднала възраст и отслабени пациенти. Тази доза може да бъде увеличена в зависимост от отговора на пациента.
При ниски температури лекарството може да се утаи в разтвор. Валежите могат да бъдат премахнати чрез нагряване на ампулата в ръката ви. Трябва да се използва само бистър разтвор.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към халоперидол или към някое от помощните вещества; Болест на Паркинсон и други екстрапирамидни разстройства; остро отравяне с алкохол, хипнотици-аналгетици и/или психотропни лекарства; коматозно състояние; лезии на базални ганглии.
Не може да се дава на деца.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Препоръчва се пациентите, получаващи Haloperidol Decanoat-Richter, да бъдат лекувани първо с перорален халоперидол, за да се изключи възможността за неочаквани нежелани реакции към халоперидол.
Съотношението полза-риск на пациентите с рискови фактори за камерни аритмии като камерни аритмии трябва да бъде напълно оценено преди започване на терапия с халоперидол. сърдечни заболявания, фамилна анамнеза за внезапна смърт и/или удължаване на QT интервала, неконтролирани електролитни нарушения, субарахноидален кръвоизлив, гладуване или злоупотреба с алкохол трябва да бъдат внимателно наблюдавани (нива на ЕКГ и калий), особено по време на началната фаза на лечението, за да се постигнат стабилни плазмени нива. Халоперидол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, за които е известно, че имат лош метаболизъм на CYP2D6 и трябва да се използва с повишено внимание по време на приложение на инхибитори на цитохром Р450. Трябва да се избягва едновременното приложение на антипсихотици.
Преди започване на терапията с халоперидол трябва да се направи ЕКГ. По време на лечението необходимостта от ЕКГ изследвания трябва да се определя индивидуално.
Ако QT интервалът се удължи по време на лечението, дозата на халоперидол трябва да се намали и лечението трябва да се прекрати, ако QT интервалът надвишава 500 ms.
Препоръчва се и редовно проследяване на плазмените нива на електролитите.
Тъй като халоперидол се метаболизира от черния дроб, се препоръчва повишено внимание при пациенти с чернодробно заболяване. Дозата на пероралните антикоагуланти трябва да се коригира след започване на терапията с Haloperidol Decanoat-Richter.
Когато се прилага едновременно с депресанти на ЦНС, Haloperidol Decanoat-Richter може да увеличи техния дихателен депресант, което трябва да се вземе предвид при определяне на дозата, особено при възрастни хора.
Има доказателства, че Haloperidol Decanoat-Richter може да понижи прага на припадъци. Поради това при пациенти с известна епилепсия или анамнеза за гърчове (напр. Отнемане на алкохол и мозъчно увреждане) се препоръчва повишено внимание.
Тироксинът може да увеличи токсичността на Haloperidol Decanoat-Richter. Следователно може да се използва само с голямо внимание при пациенти с хипертиреоидизъм. При тези пациенти антипсихотичното лечение винаги трябва да бъде придружено от подходящо тиреостатично лечение.
Както всички антипсихотици, Haloperidol Decanoat-Richter не трябва да се използва самостоятелно, когато преобладава депресията. Може да се комбинира с антидепресанти за лечение на състояния, при които едновременно се появяват депресия и психоза. Халоперидол може да повлияе на метаболизма на трицикличните антидепресанти (клинично значение неизвестно).
Ако се изисква едновременно антипаркинсоново лечение, то ще трябва да продължи няколко седмици след последната инжекция на Haloperidol Decanoat-Richter поради много дългия полуживот на Haloperidol Decanoat-Richter.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Както всички невролептици, Haloperidol Decanoat-Richter може да изостри депресията на централната нервна система, предизвикана от депресанти на ЦНС, включително алкохол, хипнотици, успокоителни или силни аналгетици.
Съобщава се за засилен ефект върху ЦНС в комбинация с метилдопа.
Haloperidol Decanoat-Richter може да антагонизира ефектите на адреналина и други симпатомиметици (напр. Адреналин) и да обърне ефектите на понижаващите кръвното налягане адренергични блокери като гуанетидин.
Haloperidol Decanoat-Richter може да отслаби антипаркинсоновите ефекти на леводопа.
Haloperidol Decanoat-Richter инхибира метаболизма на трицикличните антидепресанти, като по този начин увеличава плазмените нива на тези лекарства. Това може да доведе до увеличаване на токсичността на трицикличните антидепресанти (антихолинергични ефекти, сърдечно-съдова токсичност, понижаване на прага на пристъпите).
Когато към лечението с Haloperidol Decanoat-Richter се добави дългосрочно лечение с карбамазепин, резултатът е значително намаляване на плазмените нива на халоперидол. Следователно, дозата на Haloperidol Decanoat-Richter трябва да се увеличи, ако е необходимо, по време на комбинирана терапия и дозата да се намали след прекратяване на лечението с карбамазепин.
В редки случаи се съобщава за подобен на енцефалопатия синдром при комбинация на литий и халоперидол Деканоат-Рихтер. Остава под въпрос дали тези случаи представляват различна клинична единица, или всъщност са били случаи на злокачествен невролептичен синдром и/или литиева невротоксичност. Признаците на подобен на енцефалопатия синдром включват объркване, дезориентация, главоболие, нарушения на равновесието и сънливост. Един доклад, включително безсимптомни аномалии на ЕЕГ в тази комбинация, предполага, че мониторирането на ЕЕГ е подходящо. Когато едновременно се прилагат литий и халоперидол, халоперидол трябва да се прилага в най-ниската ефективна доза и нивата на литий трябва да се наблюдават и поддържат под 1 mmol/l. Ако се появят симптоми на синдром, подобен на енцефалопатия, лечението трябва да се прекрати незабавно.
Haloperidol Decanoat-Richter намалява ефекта на пероралните антикоагуланти.
4.6 Бременност и кърмене
Въпреки че има изолирани съобщения за вродени дефекти след излагане на фетален халоперидол в комбинация с други лекарства, причинно-следствена връзка никога не е установена. Обратими екстрапирамидни симптоми са наблюдавани при новородени, изложени на халоперидол вътреутробно през последния триместър на бременността. Следователно ползите от лечението по време на бременност трябва да се преценят спрямо потенциалните рискове.
Халоперидол се екскретира в кърмата. Има единични случаи на екстрапирамидни симптоми при кърмачета. Ако употребата на Haloperidol Decanoat-Richter се счита за необходима, ползата от кърменето трябва да се прецени спрямо потенциалните рискове.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Може да се появи известна степен на седация или будност, особено при по-високи дози и в началото на лечението, и може да се влоши от алкохол или други депресанти на ЦНС. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират или да работят с машини по време на лечението, докато не стане известна тяхната чувствителност към лекарството.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Всички нежелани реакции след приложение на Haloperidol Decanoat-Richter обикновено се причиняват от халоперидол. Както при всички инжекционни лекарства, при Haloperidol Decanoat-Richter са съобщени локални тъканни реакции.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Понякога има съобщения за леко и обикновено преходно намаляване на броя на кръвните клетки. Рядко се съобщава за агранулоцитоза, тромбоцитопения и преходна левкопения, обикновено при едновременно приложение на халоперидол с други лекарствени продукти.
Нарушения на ендокринната система
Хормоналните ефекти на антипсихотичните невролептици включват хиперпролактинемия, която може да причини галакторея, гинекомастия и олиго- или аменорея. Съобщени са случаи на хипогликемия и намалена секреция на ADH много рядко.
Те се появяват от време на време и включват: депресия, седация, възбуда, сънливост, безсъние, главоболие, обърканост, световъртеж, гърчове и явно обостряне на психотичните симптоми.
Нарушения на нервната система
Неврологичните странични ефекти са най-чести.
Както при всички невролептици, могат да се появят екстрапирамидни симптоми. Остри дистонични реакции могат да възникнат в началото на лечението и могат да бъдат тежки по време на пикова плазмена концентрация, напр .: 3-9 дни след инжектирането. Съобщава се за очни екологични кризи и дистонични реакции на ларинкса. Паркинсоновата ригидност, тремор, хиперсаливация, брадикинезия, акинезия, остра дистония и акатизия са склонни да имат много по-бавно начало. Антихолинергичните лекарствени продукти не трябва да се предписват рутинно, а само когато е необходимо, поради потенциалния риск от намалена ефикасност на Haloperidol Decanoat-Richter.
Тардивна дискинезия може да се появи при някои пациенти при продължително лечение или след прекратяване на лечението. Рискът се увеличава с увеличаване на възрастта и с увеличаване на дозите, особено при жените. Симптомите могат да продължат и могат да бъдат необратими при някои пациенти. Синдромът се характеризира главно с ритмични неволеви движения на езика, лицето, устата и челюстта. Съобщава се, че нежните усукващи, подобни на червеи движения на езика могат да бъдат ранен признак на тардивна дискинезия. Ако лечението бъде спряно по това време, пълният синдром няма да се развие. В случай на симптоми на тардивна дискинезия, лекарството трябва да се прекрати незабавно и пациентът да се премине към друго лечение.
Невролептичен злокачествен синдром
Както всички антипсихотици, Haloperidol Decanoat-Richter се свързва с редки случаи на злокачествен невролептичен синдром (NMS), идиосинкратичен отговор, характеризиращ се с хипертермия, скованост на мускулите, автономна нестабилност, нарушено съзнание, кома и повишени нива на CPK в плазмата. Признаци на вегетативна дисфункция като тахикардия, нестабилно артериално налягане и изпотяване могат да предотвратят появата на хипертермия, действайки като сигнали за ранно предупреждение. Антипсихотичното лечение трябва да бъде прекратено незабавно и се препоръчва подходящо поддържащо лечение и внимателно наблюдение. Доказано е, че дантроленът и бромокриптинът са ефективни при лечението на НМС.
Понякога може да се появи замъглено зрение.
Пациентите в напреднала възраст могат да развият тесноъгълна атака на глаукома.
Сърдечни и сърдечни нарушения
Понякога се съобщава за тахикардия и хипотония. Удължаване на QT интервала, torsade de pointes, камерни аритмии, включително камерно мъждене и камерна тахикардия и сърдечен арест са съобщени рядко, за предпочитане с парентерален халоперидол.
Тези нежелани реакции могат да се появят по-често при високи дози и при предразположени пациенти.
Стомашно-чревни разстройства
Съобщава се за гадене, повръщане, загуба на апетит, диспепсия и запек. Може да настъпят промени в теглото.
Хепатобилиарни нарушения
Съобщени са единични случаи на нарушена чернодробна функция или хепатит, най-често холестатичен, жълтеница.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Реакции на свръхчувствителност са наблюдавани рядко, напр. кожен обрив, уртикария, анафилаксия, фоточувствителност, ексфолиативен дерматит и еритема мултиформе.
Нарушения на костната и мускулната система на съединителната тъкан
Може да се появи мускулна скованост.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Понякога може да възникне задържане на урина.
Нарушения на репродуктивната система и гърдите
Понякога могат да се развият приапизъм, еректилна дисфункция, увреждане на сексуалната функция, включително еякулация.
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
Може да се появят периферни отоци, повишено изпотяване или слюноотделяне, сухота в устата, нарушения в телесната температура.
4.9 Предозиране
Проявите са обостряне на известните фармакологични ефекти и странични ефекти на халоперидол. Най-изявените симптоми са: тежки екстрапирамидни реакции, хипотония, седация. Екстрапирамидните симптоми се проявяват чрез скованост на мускулите, общ или локален тремор. Може да се появи и хипертония. В изключителни случаи може да се развие коматозно състояние и респираторна депресия, придружени от хипотония, което да доведе до състояние, подобно на шок. Може да се появят и камерни аритмии, които могат да бъдат свързани с удължаване на QT интервала.
Лечение на предозирането: тъй като няма специфичен антидот, лечението е предимно поддържащо. При коматозни пациенти дихателните пътища трябва да се поддържат чрез орофарингеално дишане или ендотрахеална интубация. Респираторната депресия може да изисква изкуствено дишане. Хипотонията и циркулаторният колапс могат да бъдат противодействани чрез използване на интравенозни разтвори, плазма или концентриран албумин и вазопресорни лекарства като допамин или норадреналин. Не трябва да се използва адреналин. В случай на тежки екстрапирамидни реакции, антипаркинсоновото лечение от антихолинергичен тип трябва да се провежда в продължение на няколко седмици. Трябва да се внимава много при спиране на приема на тези лекарства, тъй като екстрапирамидните симптоми могат да се появят отново. ЕКГ и жизнените показатели трябва да се наблюдават и продължават, докато ЕКГ стане нормална. Тежките аритмии трябва да се лекуват с подходящи антиаритмици.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антипсихотици, ATC код: N05AD01
Haloperidol Decanoat-Richter е естер на халоперидол и деканова киселина и като такъв е депо невролептик от групата на бутирофеноните. При интрамускулно инжектиране Haloperidol Decanoat-Richter постепенно се освобождава от мускулната тъкан и бавно се хидролизира до свободен халоперидол, който навлиза в системната циркулация. Халоперидолът е мощен допаминов антагонист и следователно много пронизващ невролептик.
В мозъка халоперидолът значително влияе на заблудите и халюцинациите (вероятно чрез взаимодействие с допаминовите рецептори в мезокортикалната и лимбичната тъкан) и има инхибиторен ефект, медииран от действието му върху базалните ганглии, т.е. j. нигростриални снопове, което също подчертава екстрапирамидните двигателни странични ефекти (особено дистония, акатизия и паркинсонизъм). Халоперидолът има ефективен психомоторен седативен ефект, което обяснява както благоприятния ефект върху манията, така и други синдроми на възбуда. Ресоциализиращ ефект се наблюдава при емоционално потиснатите. Повече периферни антидопаминергични ефекти обясняват ефикасността срещу гадене и повръщане (чрез засягане на хеморецепторната задействаща зона), отпускане на стомашно-чревни сфинктери и повишено освобождаване на пролактин (чрез инхибиране на активността на инхибиращия пролактин фактор (PIF-допамин) на ниво аденохипофиза).
5.2 Фармакокинетични свойства
Прилагането на Haloperidol Decanoat-Richter като депо интрамускулно инжектиране води до бавно и продължително освобождаване на свободен халоперидол. Плазмените концентрации се увеличават постепенно и обикновено достигат максимум в рамките на 3-9 дни след инжектирането и след това намаляват с очевиден полуживот от около 3 седмици. Плазмените нива в стационарно състояние се достигат в рамките на 2-4 месеца при пациенти, лекувани с еднократна инжекция на месец. Фармакокинетиката на Haloperidol Decanoat-Richter е свързана с дозата след интрамускулно инжектиране. Дозо-плазмената връзка на халоперидол е приблизително линейна при дози до 450 mg. Халоперидол лесно преминава кръвно-мозъчната бариера. Свързването с плазмените протеини е 92%. Халоперидол се метаболизира в черния дроб и се екскретира с урината (40%) и фекалиите (60%). Приблизително 1% от дозата се екскретира непроменена с урината. Метаболитите са невролептично неактивни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Данните в таблица I показват широк диапазон на безопасност между LD50 стойностите при проучвания за остра токсичност при животни и препоръчителни дози за хора, напр. най-ниската (кучета: 90 mg/kg) и най-високата (плъхове: 850 mg/kg) орални дози са 300 пъти и 2833 пъти по-високи от препоръчителната максимална дневна доза за средно тегло възрастен (0,3 mg/kg).