Ние не избираме семейство и въпреки че сестра трябва да бъде близък и доверен човек за нас, това не винаги е така. Таня го усети на собствената си кожа, която вече няма да помни името й ...

години

Години по-късно мъжът ми призна с тази отвратителна тайна: Когато разбрах кой все още е напоен с него, изпаднах в безсъзнание

Дори не знам откъде да започна. Преди година преживях шок през целия живот, който все още не мога да си спомня. От една страна, клишето, че когато чуеш някъде, си казваш, не може да ми се случи. Е, случи се и двама от тях ме забиха с нож в гърба.

Това изречение беше достатъчно и съпругът ми се изчерви, аз вече знаех какво ще се случи по-нататък

Съпругът ми и аз имахме щастлива връзка, не казвам, че без кавги няма да заобиколите дори най-хармоничната двойка. Години по-късно обаче той ревнува и поведението му ескалира. Притесняваше го, когато разговарях с други мъже и не разбрах какво изведнъж. Вярно е, че от време на време съм се отдала на посещение в салона и съм от типа жена, която все още се грижи за себе си, въпреки че вече е майка. Когато изкачванията му стигнаха твърде далеч, спорихме. Не знаех как да го спра в него, затова се опитах да му го обясня. Той ще разбере най-добре, ако му дам пример, точно върху него. Затова започнах да му обяснявам, че дори когато по-малката ми (и мисля, че е по-красива и привлекателна) сестра е с нас, аз не ревнувам. И колко пъти са пили заедно по едно питие и са прекарвали времето си заедно. Е, тя ми е сестра и нямам причина да ревнувам. Изведнъж обаче съпругът ми се изнерви и се сби. Чух как сърцето му бие и чаках нов изход за това какви глупости казвам и че е различно ...

Изповед, която лежеше в сърцето му няколко години и ме потъна на дъното

Всичко ми се стори странно. В крайна сметка излезе от него и той ми каза, че той и сестра ми са се озовали в леглото една съдбовна вечер. Тя не изпитва нищо към нея, нито чувства към него, но то просто се случи и той не може да живее с това чувство. Не можеш да живееш? Каза ли ми след четири години ?! Не знаех коя искам да „убия“. Прилоша ми и за известно време наистина загубих съзнание ... Тогава мъжът се опита да ме успокои, но всяко докосване ме отврати. Отврати ме такъв, какъвто беше. Така е и сестра ми, която дълги години след това изглеждаше колко щастлива и как ни пожелава. Автоматично прекъснах контакта с нея и прекъснах всички връзки. Знаеше защо, но все още не се опитваше да поправи ситуацията. Или тя ме чака да се охлади, или всъщност не я интересува и изобщо не я познавах като възрастен. Времето на децата отмина и възрастните понякога се променят до неузнаваемост ... И тези двамата вече нямат какво да правят в живота ми ... Най-трудното беше да обясня на дъщеря си защо баща ми не живее с нас и защо дори моята „леля“ посещава ни вече. Не искам обаче да я включвам в това, затова създавам различна програма за нея, която е приятна и която ни радва.