tbl flm 100x20 mg (близ. OPA/Al/PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа: 10 mg, 20 mg или 40 mg аторвастатин (като аторвастатин калций).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
10 mg: бели, кръгли, двойноизпъкнали, 7 mm, филмирани таблетки.
20 mg: бели, кръгли, двойноизпъкнали, 9 mm, филмирани таблетки.
40 mg: бели, овални, двойноизпъкнали, 8,2 x 17 mm, филмирани таблетки.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Gletor се използва като хранителна добавка за намаляване на повишени нива на общ холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин В или триглицериди при пациенти с първична хиперхолестеролемия, хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (тип IIa и IIb според Frederickson), не- фармакологичните мерки не са дали задоволителни резултати.
При комбинирана терапия, напр. с други лекарства за понижаване на LDL-холестерола или ако други мерки за понижаване на общия холестерол и LDL-холестерол не са дали задоволителни резултати при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия.
Профилактика на сърдечно-съдови заболявания
Профилактика на сърдечно-съдови събития при пациенти, за които се смята, че са с висок риск от първо сърдечно-съдово събитие (вж. Точка 5.1), в допълнение към коригиране на други рискови фактори.
Дозировка и начин на приложение
Преди да започне лечението с Gletor, пациентът трябва да е на стандартна диета с ниско съдържание на холестерол и да продължи с тази диета по време на лечението с Gletor. Дозите се определят индивидуално според изходния LDL-холестерол, целта на лечението и отговора на пациента към лечението.
Обичайната начална доза е 10 mg веднъж дневно. Корекцията на дозата трябва да се прави на интервали от 4 седмици или по-дълго. Максималната доза е 80 mg веднъж дневно. Дневната доза трябва да се дава като единична доза и може да се приема по всяко време на деня, със или без храна.
При пациенти с потвърдена коронарна болест на сърцето или други пациенти с повишен риск от исхемия, терапевтичната цел е LDL-холестерол 2, повишени триглицериди, хипертония) трябва да се проследява клинично и биохимично в съответствие с националните изисквания.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Рискът от миопатия се увеличава по време на лечение с инхибитори на HMG-CoA редуктазата при едновременна употреба на циклоспорин, фибрати, макролидни антибиотици, включително еритромицин, азолови антимикотици, HIV протеаза или никотинова киселина, и в много редки случаи с рабдомиолиза и бъбречна недостатъчност . Поради това потенциалните ползи и рискове, свързани със съпътстващото лечение, трябва да бъдат внимателно обмислени.
В случаите, когато е необходимо едновременно приложение на тези лекарствени продукти с аторвастатин, трябва внимателно да се преценят ползата и рискът от това едновременно лечение. Ако пациентите приемат лекарства, които повишават плазмените концентрации на аторвастатин, се препоръчва по-ниска начална доза на аторвастатин. При едновременно приложение на циклоспорин, кларитромицин или итраконазол се препоръчва по-ниска максимална доза аторвастатин и се препоръчва подходящо клинично наблюдение при тези пациенти (вж. Точка 4.4).
Инхибитори на цитохром P450 3A4
Аторвастатин се метаболизира от цитохром P450 3A4. Взаимодействия могат да възникнат по време на едновременното приложение на аторвастатин и инхибитор на цитохром P450 3A4 (напр. Циклоспорин, макролидни антибиотици, включително еритромицин и кларитромицин, нефазодон, азолови противогъбични средства, включително итраконазол, и HIV протеазни инхибитори). Поради това е необходимо особено внимание при едновременната употреба на аторвастатин и тези лекарствени продукти, тъй като плазмените концентрации на аторвастатин могат да се повишат (вж. Също точка 4.4).
Инхибитори на транспортен протеин
Аторвастатин и неговите метаболити са субстрати на транспортерите на OATP1B1.
Едновременното приложение на 10 mg аторвастатин и циклоспорин при 5,2 mg/kg/ден води до 8,7 пъти по-висока експозиция на аторвастатин. В случаите, когато е необходимо едновременно приложение на аторвастатин с циклоспорин, дозата на аторвастатин не трябва да надвишава 10 mg.
Еритромицин и кларитромицин са известни инхибитори на цитохром P450 3A4. Едновременното приложение на 80 mg аторвастатин веднъж дневно и еритромицин (500 mg 4 пъти дневно) води до 33% увеличение на ефекта на общата активност на аторвастатин върху пациента. Едновременното приложение на аторвастатин 10 mg веднъж дневно и кларитромицин (500 mg два пъти дневно) води до 3,4 пъти по-висока експозиция на аторвастатин. В случаите, когато е необходимо едновременно приложение на кларитромицин с аторвастатин, се препоръчват по-ниски поддържащи дози аторвастатин. При дози над 40 mg се препоръчва адекватно клинично проследяване на тези пациенти.
Едновременното приложение на 20 до 40 mg аторвастатин и итраконазол 200 mg дневно води до 1,5 до 2,3 пъти увеличение на експозицията на аторвастатин. В случаите, когато е необходимо едновременно приложение на итраконазол с аторвастатин, се препоръчват по-ниски поддържащи дози аторвастатин. При дози над 40 mg се препоръчва адекватно клинично проследяване на тези пациенти.
Едновременната употреба на аторвастатин и протеазни инхибитори, за които е известно, че са инхибитори на CYP3A4, води до повишени плазмени концентрации на аторвастатин.
Едновременното приложение на 40 mg аторвастатин с 240 mg дилтиазем води до 51% увеличение на експозицията на аторвастатин. Подходящо клинично проследяване на тези пациенти се препоръчва след започване на лечението с дилтиазем или след коригиране на дозата.
Употребата само на езетимиб е свързана с миопатия. Поради това рискът от миопатия може да се увеличи при едновременно приложение на езетимиб и аторвастатин.
Той съдържа един или повече инхибитори на CYP3A4 и може да причини повишаване на плазмените концентрации на лекарства, метаболизирани от CYP3A4. Поглъщането на 240 ml сок от грейпфрут увеличава AUC на аторвастатин с 37% и намалява AUC на активния ортохидрокси метаболит с 20,4%. Въпреки това, големи количества сок от грейпфрут (над 1,2 l на ден в продължение на пет дни) причиняват 2,5-кратно увеличение на AUC на аторвастатин и 1,3-кратно увеличение на AUC на активните инхибитори на HMG-CoA редуктазата (аторвастатин и неговите активни метаболити ). Поради това пиенето на големи количества сок от грейпфрут не се препоръчва по време на лечение с аторвастатин.
Индуктори на цитохром P450 3A4
Едновременното приложение на аторвастатин с индуктори на цитохром Р450 ЗА4 (напр. Ефавиренц, рифампицин, жълт кантарион) може да доведе до променливо намаляване на плазмените концентрации на аторвастатин.
Поради двойния механизъм на взаимодействие на рифампицин (индукция на цитохром P450 3A4 и инхибиране на поемането на транспортьор на OATP1B1 от хепатоцитите), се препоръчва едновременното приложение на аторвастатин с рифампицин, тъй като забавено приложение на аторвастатин със забавена свързана с рифастицин плазма.
Верапамил и амиодарон
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с верапамил и амиодарон. Известно е, че верапамил и амиодарон инхибират активността на CYP3A4 и тяхното едновременно приложение с аторвастатин може да доведе до повишена експозиция на аторвастатин.
Едновременна употреба на други лекарства
Използването само на фибрати е свързано с миопатия. Рискът от индуцирана от аторвастатин миопатия може да се увеличи по време на едновременното приложение на фибрати.Едновременното приложение на гемфиброзил 600 mg два пъти дневно води до 24% увеличение на експозицията на аторвастатин.
Едновременното приложение на дигоксин и аторвастатин 10 mg едновременното приложение не повлиява стационарните плазмени концентрации на дигоксин. Концентрациите на дигоксин обаче се повишават с приблизително 20% по време на едновременното приложение на дигоксин и аторвастатин 80 mg дневно. Това взаимодействие може да се обясни с инхибирането на мембранния транспортен протеин, P-гликопротеин. Пациентите, лекувани с дигоксин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Едновременното приложение на аторвастатин и орални контрацептиви води до повишени плазмени концентрации на норетистерон и етинил естрадиол. Тези повишени концентрации трябва да се имат предвид при избора на дози орални контрацептиви.
Когато колестипол се прилага едновременно с аторвастатин, плазмените концентрации на аторвастатин и неговите активни метаболити са намалени (приблизително 25%). Въпреки това, хиполипидемичният ефект е по-висок при едновременното приложение на аторвастатин и колестипол, отколкото само при тези лекарства.
Едновременното приложение на аторвастатин и перорални антиациди в течна форма, съдържаща магнезий и алуминиев хидроксид, води до намаляване на плазмените концентрации на аторвастатин и неговите активни метаболити с приблизително 35%; обаче намаляването на нивата на LDL-холестерол остава непроменено.
Едновременното приложение на аторвастатин и варфарин причинява леко намаляване на протромбиновото време през първите дни на лечението, но се нормализира в рамките на 15 дни. Независимо от това, пациентите, приемащи варфарин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани при добавяне на аторвастатин към лечението им.
Едновременното приложение на аторвастатин и феназон води до малък или никакъв видим ефект върху клирънса на феназон.
В едно проучване на взаимодействията между циметидин и аторвастатин не се наблюдава взаимодействие.
В проучване за лекарствени взаимодействия при здрави индивиди едновременното приложение на аторвастатин 80 mg и амлодипин 10 mg води до 18% увеличение на експозицията на аторвастатин.
Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия при клинични изпитвания, когато аторвастатин се прилага едновременно с антихипертензивни или хипогликемични средства.
4.6 Бременност и кърмене
Gletor е противопоказан по време на бременност и кърмене (вж. Точка 4.3). Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението.
Безопасността на аторвастатин по време на бременност и кърмене не е установена (вж. Точка 4.3).
Проучванията при животни показват, че инхибиторите на HMG-CoA редуктазата могат да повлияят ембрио-феталното развитие. Развитието на потомството се забавя и тяхната постнатална преживяемост се съкращава, когато аторвастатин се прилага на женски плъхове в дози над 20 mg/kg/ден (клинични системни дози).
При плъховете плазмените и млечните концентрации на аторвастатин и неговите активни метаболити са сходни. Не е известно дали аторвастатин или неговите метаболити се екскретират в кърмата при хора (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Аторвастатин няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Най-честите нежелани реакции, които могат да се очакват, са стомашно-чревни симптоми, включително запек, метеоризъм, диспепсия и коремна болка, които обикновено изчезват при продължаване на лечението. По-малко от 2% от пациентите са прекратени от клинични изпитвания поради свързани с аторвастатин нежелани реакции.
Следващият списък на нежеланите реакции се основава на резултатите от клинични проучвания и постмаркетингови доклади.
Очакваната честота на нежеланите реакции е както следва: чести (≥ 1/100, 30 kg/m2, повишени триглицериди, анамнеза за хипертония).
4.9 Предозиране
Няма налично специфично лечение за предозиране с Gletor. В случай на предозиране, пациентът трябва да бъде лекуван симптоматично и да се започне поддържащо лечение, ако е необходимо. Трябва да се проследяват чернодробната функция и серумните нива на CK. Поради обширното свързване на аторвастатин с плазмените протеини, не се очаква хемодиализата да увеличи значително екскрецията му от организма.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: HMG-CoA редуктазни инхибитори, ATC код: C10AA05
Аторвастатин е селективен, конкурентен инхибитор на HMG-CoA редуктазата, ензим, който определя скоростта на синтеза на холестерол и е отговорен за превръщането на 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А в мевалонат, предшественик на стероли, включително холестерол. Триглицеридите и холестеролът се включват в липопротеините с много ниска плътност (VLDL) в черния дроб и се освобождават в кръвта, което ги транспортира до периферните тъкани. Липопротеините с ниска плътност (LDL) се получават от VLDL и се катаболизират главно от рецептори с висок афинитет към LDL (LDL-рецептори).
Аторвастатин понижава плазмените нива на холестерол и липопротеини, като инхибира HMG-CoA редуктазата и инхибира синтеза на чернодробен холестерол. Аторвастатин също увеличава броя на LDL-рецепторите на повърхността на чернодробните клетки, което води до ускорено усвояване и катаболизъм на LDL.
Аторвастатин намалява производството на LDL и броя на LDL частиците. Аторвастатин причинява значително и трайно повишаване на активността на LDL-рецепторите, свързано с благоприятна промяна в качеството на циркулиращите LDL частици. Аторвастатин значително понижава нивата на LDL-холестерол при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия, популация от пациенти, които обикновено не реагират на хиполипидемична терапия.
Проучванията на ефекта на дозата показват, че аторвастатинът намалява общия холестерол (30-46%), LDL-холестерола (41-61%), аполипопротеин В (34-50%) и триглицеридите (14-33%)., Но в същото време времето предизвиква променливо увеличение на нивата на HDL-холестерол и аполипопротеин А1. Тези резултати се отнасят за пациенти с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия, несемейна хиперхолестеролемия и смесена хиперлипидемия, включително пациенти с неинсулинозависим захарен диабет.
Доказано е, че намаляването на общия холестерол, LDL-холестерол и аполипопротеин В намалява риска от сърдечно-съдови събития и сърдечно-съдова смъртност.
Проучването REVERSAL (Обръщане на атеросклероза с агресивно понижаване на липидите) при пациенти с исхемична болест на сърцето оценява ефекта от интензивното понижаване на липидите с аторвастатин 80 mg дневно и стандартната степен на понижаване на липидите чрез интравенозни кортикостероиди на ден. коронарография. В това рандомизирано, двойно-сляпо, многоцентрово, контролирано клинично проучване, IVUS е извършен на изходно ниво и на 18 месеца проследяване при 502 пациенти. Не е имало прогресия на атеросклерозата в групата на аторвастатин (n = 253).
Средното процентно изменение на общия обем на атерома (основната крайна точка на проучването) е 0,4% (p = 0,98) в групата на аторвастатин и + 2,7% (p = 0,001) в сравнение с изходното ниво.) В групата на правастатин (n = 249 ). Ефектите на аторвастатин са статистически значими в сравнение с правастатин (р = 0,02). Ефектът от интензивното понижаване на липидите върху крайните точки (напр. Необходимост от реваскуларизация, нефатален миокарден инфаркт, коронарна смърт) не е изследван в това проучване.
В групата на аторвастатин LDL-холестеролът намалява от изходно ниво от 3,89 mmol/l ± 0,7 до средно 2,04 mmol/l ± 0,8 (78,9 mg/dl ± 30).
В групата на правастатин LDL-холестерол в сравнение с изходното ниво при 3,89 mmol/± 0,7 (150 mg/dl ± 26) (p 6, исхемична болест на долните крайници, хипертрофия на лявата камера, предишен мозъчно-съдов инцидент, специфични ЕКГ аномалии, протеинурия/албуминурия Не всички записани пациенти са имали прогнозния риск от първо сърдечно-съдово събитие, считано за високо.
Пациентите са получавали антихипертензивна терапия (или на основата на амлодипин, или на атенолол) и аторвастатин 10 mg дневно (n = 5,168) или плацебо (n = 5,137).
Абсолютният и относителният ефект на намаляване на риска от аторвастатин е както следва: