Многобройни проучвания показват, че телесното наказание представлява риск за децата. Пребитите деца показват повече предизвикателство към родителите си и са по-склонни към проблеми с психичното здраве, асоциално поведение и агресия. Физическите наказания са забранени в повечето европейски страни, с изключение на Обединеното кралство, Италия, Швейцария, Чехия и Словакия.
В края на 2016 г. във Франция беше приет закон, забраняващ телесни наказания, т.е. насилие над деца. Законът забранява жестоко и унизително отношение към децата, включително телесно наказание у дома и в училище. Важното е, че забраната е гражданско право в страната, което означава, че гражданите, които нарушават закона, няма да бъдат обвинени в престъпление. Тази забрана ще се чете например при граждански бракове и ще бъде част от различни семейни документи.
Д-р Жил Лазими, който ръководи кампанията за забрана на телесното наказание, каза пред британския всекидневник "Телеграф", че законът е символичен акт за родителите, за да разберат, че всяко насилие над деца е вредно за тях.
Няма малко или голямо насилие. Винаги е насилие. Точка.
(Жил Лазими)
Напоследък обаче се засилват гласовете за нулева толерантност към такива образователни средства за деца, тъй като те нямат образователен ефект. Изследвания, проведени през предишни години, показват, че дори шамарът не е подходящ начин да накарате детето да се подчини. Това кара националните правителства да премахнат телесното наказание за деца. Франция е 52-та поредна държава. Сред страните, които забраняват вдигането на ръка върху деца, са включени напр. Австрия, Унгария, Скандинавия, но също така Монголия, Перу или Парагвай. Забраната за наказание не се отнася само за родителите, но и за възпитателите и възпитателите, което защитава децата не само у дома, но и в други условия. Нулевата толерантност към наказанията на деца е тема във всички европейски страни.
В Словакия официално толерираме побой над деца
Физическото наказание на деца все още не е забранено в Словакия. В Словакия преобладаващото мнение в семействата е, че т.нар по-леки присъди са допустими главно защото самите родители са преживявали „образователни“ шамари в детството, които според тях не са им навредили сериозно. Доказано е, че това, което възрастните са срещнали в детството, те прехвърлят на възпитанието на децата си и следователно физическо наказание. Те копират поведението и нагласите на родителите си.
Много родители изпитват, че са загубили ръката си и по-късно са се срамували от себе си. Отглеждането на деца понякога носи преки пътища, защото това е сложен процес. Няма универсална рецепта за избягване на подобна ситуация. Нито родителите, нито децата са несъвършени същества. Психолозите казват, че е важно в образованието децата да чувстват любовта на родителите си, дори когато не са послушни и добри деца. Със сигурност не е лесно да се реши трудна образователна ситуация без наказание, но родителят расте и се формира като личност в такива моменти. Дори без забрана за телесно наказание, родителите интуитивно смятат, че наказанието не е подходящо средство за възпитание. Тяхната забрана обаче може да предотврати подобно поведение по-рано.