Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp
Европейският профсъюзен институт (ETUI) наблюдава развитието на заплатите в ЕС от 2000 г. Проучването показва, че в 15 от 27-те страни от ЕС (Хърватия не е анкетирана) реалните заплати, т.е. покупателната способност на заплатите, са намалели от избухване на финансовата криза.
„Намаляването на дела на заплатите в повечето европейски страни показва преразпределение на доходите от работа към капитала“, казват от института. За EUTI тези констатации са допълнително доказателство, че политиките на строги икономии в Европа се провалят, изостряйки съществуващите проблеми и добавяйки социалната криза към икономическата криза.
В Словакия ETIU отчита увеличение на реалните заплати с по-малко от 0,13% през разглеждания период. Заплатите са нараснали малко повече в Холандия - с 0,24%, в Германия с 0,53% и във Франция с 0,75%.
С изключение на Великобритания, където според ETUI спадът се дължи на политиката на Дейвид Камерън, спад в заплатите се наблюдава в икономически нестабилни страни, които зависят от финансовите програми. В този случай повече от символичен е примерът с Гърция, където реалните заплати са спаднали с 5% през разглеждания период.
Спадът на реалната минимална почасова заплата засяга най-много уязвимите групи от работната сила, посочва ETUI.
Европейският профсъюзен институт е независим изследователски и обучителен център на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), който обхваща европейските синдикални централи в една организация. ETUI е международна асоциация с нестопанска цел, действаща съгласно белгийското законодателство, в която работят около 70 експерти от цяла Европа и получава финансова подкрепа от Европейския съюз.
Обсъждане на минималната работна заплата
Според словашкото министерство на труда то се интересува от увеличаване на номиналната минимална работна заплата с "реална и рационална сума, която отчита възможностите на словашката икономика". Все още не е потвърдена конкретната височина. Социалните партньори ще гласуват за такова предложение на следващата тристранна среща.
Миналата година 21 от 28-те държави-членки на Европейския съюз въведоха минималната заплата.
Страните, които нямат минимална заплата, включват Швеция, Швейцария и Германия, Австрия, Дания, Финландия и Италия.
Германия разговаря с французите за нивото на минималната заплата
В съвместен документ от 30 май 2013 г., озаглавен „Франция и Германия - Заедно за по-силна стабилна и растяща Европа“, и двете страни предлагат на Европейската комисия да проучи възможността за въвеждане на минимално ниво на заплати, определено на национално ниво. В същото време те трябва да гарантират високо ниво на заетост и справедливи заплати. Пътят за постигане на това трябва да бъде отворен - или чрез законодателство, или чрез колективно договаряне.
И Париж, и Берлин призовават своите партньори да проведат задълбочена дискусия по този въпрос по време на предстоящата октомврийска среща на върха на държавните и правителствените ръководители.
Безусловен доход за всички
При втория опит инициаторите успяха да регистрират в Европейската комисия европейска гражданска инициатива с по-радикална тема „безусловен основен доход“ (ИБП).
Комисията отхвърли инициативата, която насърчи първоначалното й въвеждане на „универсален, индивидуален и безусловен основен доход“ във всички страни за всички, с мотива, че по силата на Договора от Лисабон тя няма правомощия да направи такова предложение.
Поради това инициаторите се отказаха от изискването за прилагане и трябваше да се задоволят с покана за преразглеждане на инструмента за безусловен основен доход (UBI) и неговия потенциал за подобряване на настоящите системи за социална сигурност. Те събират подписи по тяхна инициатива до януари 2014 г.
EurActiv.sk/TASR
Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp