natura

Хвощ - Equisetum arvense

Ботаническо наименование: Praslička roľná

Общо наименование: Прасенце, хвощ, хвощ, хвощ, прах, стол, скърцане, опашка, завивка, шмиргел, плювка, полски хвощ, хвощ

Латинско име: Equisetum arvense

Разпространение: Африка, Азия, Австралия, Европа, Северна Америка

Хвощ - Equisetum arvense

Традиционен диуретик, използван за даване на организма минерали и помощ при ревматизъм или подагра.

Ботаническо описание на растението

Това е безсеменна многогодишна тревиста билка, която се среща естествено в климата на Арктика и умерените зони на северното полукълбо. Той има типичен сезонен диморфизъм, расте 2 байла, единият стерилен, нерепродуктивен, а другият плодородни спорни спори, израстващи от подземния подземен. Може да нарасне до 90 см височина, 3-5 мм в диаметър в най-широката точка, а сегментите на коляното са дълги 2-5 см. От всеки сегмент израства страничен клон със спирален пръстен, който може да бъде с диаметър 1 mm. Плодородната беше сочна, белезникава, плитко набраздена, висока 10-30 см, диаметърът е приблизително същият като пролетта, във всеки възел имаше влагалище, което представлява 4-8 кафяви спираловидни листа, които се разклоняват като прасенце, при краят има свободни краища и назъбени ръбове, а отгоре е завършен с кафява спора с дължина 10-40 mm и ширина 4-10 mm (стробилус).

Произход и разпространение

Хвощът расте най-често в студената и умерена зона на северното полукълбо, най-много в Европа, Азия, с изключение на тропическите райони, където не оцелява, в Северна Америка (много в Калифорния), има записи на хвощ в Нова Зеландия и от време на време се появяват в Южна Африка. Може да се намери и в Китай, Хималаите и Гренландия. У нас хвощът е широко разпространен от низинните места до планинските райони. Среща се най-често като полски или ливадни плевели. Расте по влажни пясъчни глинести почви по пасища, насипи, склонове и гори като плевели.

Хвощът е богат на много вещества, най-често споменаваните са силициеви минерали, натрий и калций. Пъпките са обичайна зеленчукова диета в Япония и Корея през пролетта. В историята хвощът се е използвал външно при леки измръзвания и леки рани. Консумира се също за укрепване на ноктите и като абразив. В ранните селскостопански култури хвощът е използван за намаляване на прекомерното наводняване на селскостопански култури, тъй като по-високото съдържание на силициев диоксид премахва влагата от заобикалящата го среда.

Традиционната австрийска медицина използва хвощ вътрешно като чай и за външна употреба като вана за лечение на кожни проблеми, нарушения на двигателната способност, бъбречни заболявания, пикочни пътища, храносмилателна система и ревматизъм. Традиционната народна медицина препоръчва хвощ за лечение на общо изтощение, туберкулоза, възпаление на бъбреците, пикочния мехур, настинки със спазматична болка, обилна менструация, кървене от белите дробове, матката, хемороиди, спазми в стомаха и камъни в бъбреците.

Хвощът се използва и в народната медицина като диуретик, най-добре при бъбречни заболявания, най-често с възпалителен произход, в периода на долекуване след инфекциозни заболявания (тук е нарушен дренажът), възпаление на бъбречното легенче и пикочните пътища. Според народната медицина редовното пиене на хвощ помага за облекчаване на натрупването на вода в перикарда или плеврата или подути крака, които са състояния, които понякога се решават в медицината с помощта на диуретици (те действат по подобен механизъм).

И до днес има много независими народни хербарии, базирани на лечение, които заявяват, че редовното пиене веднъж на ден чай от хвощ може напълно да спре леките състояния или да облекчи частични симптоми на ревматизъм, подагра, чревни полипи, невропатична болка, туберкулоза на белите дробове и някои популярни източници описват възможността за използване на хвощ при различни видове рак.

Освен това в народната медицина се обсъжда възможността за външно използване на екстракта от хвощ за гаргара при тонзилит, гингивит и при леко тежки видове ангина. Външно отварата от хвощ се препоръчва в народната медицина при лошо зарастващи порязвания или стари гниещи рани, язви по кожата или предната част на краката, сърбящи кожни обриви, пети на шипове, гнойни възпаления на нокътното легло, подуване, обриви или обриви след обриви.

Поради съдържанието на силикати, хвощът също има значителни лечебни и регенериращи ефекти, които могат да се използват за външно приложение при възпаление и заздравяване на рани. Други съставки изглежда имат положителен ефект върху гъвкавостта и здравината на стените на съдовете. Под формата на лапи и вани, хвощът също се препоръчва при болки в гърба и краката, болки в гърлото и в комбинация с други съдържащи силикат билки като птичи гръбначни и уртикария могат да се използват като диуретици, когато е необходимо поливане.

Някои източници отчитат факта, че концентрацията на силикати при пациенти с рак е до 15 пъти по-ниска, отколкото при здравата популация, насърчава възможността за използване на хвощ за предотвратяване на растежа на тумора, но също и за контрол на заболяването. Лечителите също съобщават, че засегнатата от рак тъкан има много ниска концентрация на силикати (особено силициев диоксид) в клетките и затова е препоръчително да се попълва редовно под формата на чай от полето от хвощ.

Държавните институти в Европейския съюз класифицират хвощ не само като безопасна билка, но билка, която е терапевтично подходяща за освежаване на организма, оценявайки го като адекватна естествена алтернатива за поддържане на нормално дихателно здраве и устойчивост на някои респираторни инфекции. Съставките също изглеждат полезни за поддържане на оптимално здраве на кожата, косата и ноктите чрез механизъм на просто добавяне на веществата, необходими за правилния растеж и функциониране. Повишеното съдържание на калций и други помощни вещества спомага за нормалното здраве на костите, минерализацията (коса, нокти, кожа) и се смята, че някои съставки от хвощ в подходящата доза помагат при редовна употреба за предотвратяване на някои патологични явления в костите и помагат за допълване с понякога много липсват минерали.

Поради състава на веществата и дори силната им концентрация, отделянето на урина се увеличава. Всъщност е доказано, че в подходяща доза съставките на хвощ са полезни като диуретици, т.е. вещества, които увеличават диурезата и улесняват отстраняването на урина/вода от тялото, при което някои терапевтични интервенции и облекчаване на някои заболявания могат да се постигне. Повишеният дренаж на урина прочиства пикочните пътища, а съдържанието на хвощ помага да се поддържа здравето на пикочните пътища, отделителната система, здравето на черния дроб и спомага за леко разреждане на кръвта. Флавоноидите и техните производни, съдържащи се в хвощ, помагат да се поддържа правилната еластичност на кръвоносните съдове и функционалността на сърдечно-съдовата система.

Хвощът съдържа голям набор от вещества, които също могат да се използват терапевтично самостоятелно. Билката е богата на силициеви неорганични вещества (напр. Силициева киселина), минералите допълват калий, алуминий и калций. Хвощът съдържа вещества с флавоноиден характер като кемпферол, еквизетонин, кверцетин или лутеолин, както и сапонини, гликозиди, танини, флобафен, смоли, етерични масла, горчивина, алкалоиди, мазнини и органични киселини.

Дозировката на хвощ варира както под формата на употреба, така и от терапевтичната причина. За употреба, подкрепена от народната медицина, се препоръчва да се използват 1-2 чаени лъжички изсушено лекарство на 250 ml вода. Сместа трябва да се вари кратко и след това да се остави да престои 15 минути.

Ако се използва хвощ поради атеросклероза, препоръчва се сместа да се вари 15 минути, след това се отцежда, оставя се да се охлади и се пие по 1 чаша отвара 3 пъти на ден.

При артрит се препоръчва вана от хвощ, която се приготвя чрез смесване на 100 г хвощ и 5 литра вода и мацерация за една нощ, на сутринта сместа се вари 15 минути, прецежда се и се изсипва във вана, разрежда се с вода и такава баня се приготвя за 20 минути.

По същия начин се приготвя отвара за превръзка на язви.

В случай на деня, чай се пие от 1-2 чаени лъжички смлян хвощ, смесен с 250 ml вряща вода, оставена да се влива в продължение на 5 минути и пиена 3 пъти на ден. Чай при хемороиди се пие по подобен начин (но 2-3 чаени лъжички).

При рани и рани се прилага отвара от 100 г костур, сварена в 0,5 л вода, под формата на компреси, която се приготвя чрез варене в продължение на 15 минути, отцежда се и се оставя да се охлади.

Ревматизмът изисква редовно пиене на чай от 1 чаена лъжичка хрян, влива се в продължение на 5 минути в 250 ml вода и пиене на 1 чаша на ден или приготвяне на парна обвивка от 2 шепи хлабав хрян, окачени над тенджера с вода, докато омекнат и след това увити в плат и се прикрепя към възпалените стави най-добре през нощта. Както бе споменато по-горе, се приготвя баня за ревматизъм.

Отвара от назално кървене се приготвя чрез смесване на 100 g разбита сметана и 0,5 g вода, която се вари 15 минути, оставя се да се осоли леко и може да се използва спринцовка за назално приложение.

От юни до октомври зелената лятна кокошка (Herba equiseti), която е под земята, се добива с терапевтична цел. Не трябва обаче да се бърка с отровни видове хвощ, а именно горска свиня, свине влаго и кал свиня. Добре беше да ги различаваме според долния клон. За разлика от блатната свиня, хвощът има ниско назъбена вагина от най-ниския клон, а първата прилепнала клетка има по-дълга вагина. Беритбата се извършва върху растения с разклонено или неразклонено стъбло без черна земя, чужди частици се отстраняват, растението се подсушава предварително за 1 ден на слънце и след това се изсушава старателно при 60 ° C. хвощът. Самото лекарство е без мирис и практически без вкус.