Какво точно имаш предвид?

дъщерята

През 50-те години на миналия век семейството на майка ми преживява трудно. Те ги преследваха, дори бяха част от т.нар План Б, чиято цел беше да изгони неудобни хора извън Братислава и да предостави жилищата им на семействата на най-добрите строители на социализма. Семейството загуби имота си и дядото получи инфаркт. Майка ми не беше взета на училище, затова отиде да работи във фабрика. Баба разпродаде каквото може, за да могат да си изкарват прехраната. Майка ми имаше по-малък брат, който се разболя от полиомиелит и лечението също струваше нещо. Беше време на голяма нужда и майка ми беше силно впечатлена. Тя спомена, че е носила една пола в продължение на две години. Това бяха лоши години и това я беляза. Може би затова тя прекара целия си живот, опитвайки се да не изпада в ситуация, в която няма да има от какво да живее.

От бедност обаче той в крайна сметка стигна до сцената на най-голямата театрална сцена, бордовете на Словашкия национален театър, и получи социално признание и много награди. Как го възприе?

Тя оцени много наградите. Родителите ми не бяха в комунистическата партия, така че получаването на титлата заслужил художник беше нещо, което и двамата родители ценят. Те оценяват всяко едно признание. Към края на живота си ние с майка си често говорихме за това. Колко пъти се е чудила: Да, и аз го разбрах?

Тя имаше близки приятели сред колегите си актриси?

Имаше много от тях. Ходихме и на почивка с много. Сред тях бяха Зденка Груберова, Ева Вечерова, Хана Яворкова, Майда Павелекова, Дача Турзоновова с Йожек Адамович, Соня Валентова с Павел Хаспром, Жана Липтакова, Иван Мистрик. Не ставаше дума само за приятели, а за цели семейства, с които също ходихме на почивка заедно.

Майка ми каза, че ще има враждебност сред някои колеги?

Знаеш ли какво? Някой веднъж каза, че майка ми мрази Здена Студенкова. Това е ужасна измислица! Напротив, майка й я гледаше високо на актрисата. Тя говори и с уважение за Диана Морова. Разбира се, във всеки отбор ще има различни ситуации, но би ли имало вражда? Мама не взе тези дивани у дома.

Дъщерята на Крижик († 85) за страданията на майка си: Легендарната актриса се е обвинявала за едно нещо през целия си живот

Ева Крижикова се помни от хората като весел човек. Имаше моменти в живота й, които я поставяха на колене?

Ще се върна към това, за което говорих в началото, към 50-те години. Тя беше много белязана от смъртта на баща си. Когато получи инфаркт, беше с него и това беше голям шок за нея. След това имаше смърт на колеги. Спомням си, че когато Иван Мистрик и Антон Мрвечка умряха неочаквано, й беше много трудно, защото бяха приятели. Знаеше как да размахва преждевременната си смърт с нея.

Как след това тя се установява в r. 2008 г. със смъртта на съпруга й, баща ти Франтишек Зварик?

Едва. Баща му беше стар и не съвсем здрав до края на живота си. Имаше сърдечни проблеми. Те живееха заедно почти половин век и за майка ми не беше лесно да приеме, че баща й вече не е тук. Тя загуби искрата си и животът беше различен за нея. Освен това по това време живеех в чужбина в Киев и малко след това отидох да работя в Москва, където работех като консул. Майка ми се страхуваше от самолети и не летеше до Москва, за да ме види. Така че не се виждахме толкова често, колкото бихме искали.

Но годините нарастваха и силите отслабваха.

Трябва да кажа, че майка ми всъщност никога не е била сериозно болна. Имала е само сърдечно-съдови проблеми, имала е наследствени проблеми. Тя се лекува от високо кръвно налягане, което всъщност е единствената опасност за здравето за нея. Въпреки че в миналото не е простила цигара, тя е спряла да пуши напълно в края на живота си. Въпреки това тя често е имала наранявания, независимо дали във филми или театър. Знаеше как да се отдаде изцяло на характера, който изобразяваше. Спомням си, че когато снимаше филма „Рача“, моята любов в Джорджия, в един кадър тя трябваше да прегази моста. Тя тичаше като душа и падаше много нещастно. По-специално го взе глезенът, тя имаше грозен изблик. Друг път тя си изкълчи рамото. Тя беше момиче от селото, известно време не седеше. Тя тичаше боса през градината, през лозята, винаги когато я ухапваха оси, пчели. За щастие тя не беше алергична. Но веднъж тя почти загуби живота си заради ужилване.

Предполагам, че не!

Правя го. Някъде в края на 90-те години пчела ухапа майка ми и получи анафилактичен шок. За щастие със съпруга ми бяхме с нея. Беше ужасно! Мама беше тотално парализирана, тя буквално си тръгваше пред очите. Линейката пристигна в дванадесет часа. Веднага й поставиха инжекция, но дълго време не можаха да я вземат. Това беше такъв шок, че дори и днес имам настръхване при спомена. Оттогава майка ми се ужасява от пчели.