История на ХИВ инфекция

Историята на ХИВ инфекцията датира от началото на 80-те години, когато са съобщени първите фатални случаи на пневмоцистична пневмония при мъже, свързани с Сан Франциско в Сан Франциско. Следователно тази неизвестна болест започна да се счита за болест на хомосексуалистите. По-късно подобни фатални случаи на заболяването са описани при интравенозни потребители на наркотици. През 1983 г. е открита причината за заболяването - ХИВ вирусът и причиненото от него заболяване се наричат ​​СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност).

терапия

ХИВ/СПИН е сериозен глобален проблем. Според UNAIDS и СЗО има повече от 3 в света3 милиона заразени с ХИВ хора, като има предвид, че 2.7 милиона ще бъдат добавяни годишно нови случаи на инфекция и 2 милиона души умират от СПИН. ХИВ/СПИН представлява особена заплаха не само за човешкото здраве, достоен живот и ефективното упражняване на човешките права, но също така подкопава социалното и икономическото развитие в световен мащаб и засяга всички области на обществото.

Словакия е една от страните с относително ниско разпространение на ХИВ инфекцията, най-ниската в централната част на ЕС. От От 1985 г. до 30 юни 2009 г. в Словашката република са регистрирани 408 случая на ХИВ инфекция с ХИВ, от които 299 на словаци и 108 на чужденци. Повече от 61% от пациентите са мъже, заразени чрез незащитен полов акт с мъж. При хетеросексуален контакт 29% от пациентите са се заразили. Напоследък обаче броят на хетеросексуалните предавания в Словашката република се увеличава, от които повече сред жените.

Седем пациенти са се заразили с интравенозна употреба на наркотици. Въпреки относително ниското разпространение на ХИВ инфекцията в Словашката република в сравнение с други страни от ЕС, също е необходимо да се засили превенцията у нас, особено в уязвими групи с управление на риска, а също и сред младите хора. За нарастващата заплаха от инфекция в Словакия свидетелства и фактът, че през последните години наблюдаваме у нас 20% годишно увеличение на новите случаи. Това се дължи на повишената мобилност на населението, сексуалния туризъм, нарастващата наркомания, но също така и липсата на образование и подценяването на риска от ХИВ инфекция, особено сред младите хора.

Произход на ХИВ вируса

Има няколко хипотези относно произхода на ХИВ вируса. Най-вероятно ХИВ вирусът е навлязъл в човешката популация от някои видове маймуни чрез ухапване, ритуал или полов акт повече от 50 години преди да бъде открит. Изследването потвърждава, че човешкият геном на HIV 1 е подобен на генома на вируса SIV, изолиран от гръбначни животни и HIV-2 SIV вируса, изолиран от макаци. Южна Африка се счита за епицентър на епидемията, където разпространението на ХИВ инфекцията също е най-високо.

Характеристики на ХИВ вируса

ХИВ е един от ретровирусите. Ретровирусите се характеризират с това, че притежават ензим за обратна транскриптаза, който им позволява да транскрибират вирусна РНК във форма на ДНК и в тази форма да се свързват с генома на човешка клетка като провирус. По този начин вирусът може да оцелее латентно в клетката за дълго време, най-вече в макрофаги и моноцити. В други клетки, особено помощни Т клетки, вирусът се размножава активно. Съвременните антиретровирусни препарати са способни да инхибират размножаването на вируса на различни етапи от неговата репликация, но не могат да разцепват провируса, включен в генома на клетката.

ХИВ вирусът е силно променлив. Части от неговия геном са обект на чести мутации, които водят до други подтипове на ХИВ. Има 11 подтипа ХИВ-1 и 5 подтипа ХИВ-2. Именно тази променливост кара антителата, които се образуват при пациент в началото на инфекцията, да не неутрализират вируса няколко години след заразяването. Поради тези причини все още не е възможно да се създаде ваксина, която да предпазва тялото от всички циркулиращи подтипове.

Разликата между ХИВ инфекцията и СПИН

ХИВ инфекцията е състояние, при което пациентът е заразен с ХИВ вируса, но може да не изпитва никакви клинични проблеми. Пациентите изпитват симптоми около 2-3 седмици след ХИВ инфекцията. Те са т.нар първични ХИВ инфекции: главоболие, неразположение, увеличени лимфни възли, треска. Това са неспецифични прояви, които се срещат и при различни други инфекциозни заболявания и изчезват за 2-3 седмици. Това е последвано от 6-12-годишен асимптоматичен период, през който има постепенно бавно размножаване на вируса в човешкото тяло и отслабване на имунната система, водещо до СПИН. Вече се проявява с различни клинични симптоми като онкологични, автоимунни, нервни заболявания и опортюнистични инфекции.

С кого да се свържете, ако има съмнение за ХИВ инфекция

Ако подозирате ХИВ инфекция, трябва да поискате тест за антитела срещу ХИВ в която и да е регионална служба за обществено здраве или в NRC за превенция на ХИВ/СПИН в SZU в Братислава. Тези институции осигуряват тестване на антитела срещу ХИВ безплатно и, ако е необходимо, също анонимно. Препоръчително е да дойдете на прегледа мин. 3 месеца след рисковото събитие. Това е така, защото вирусът не се изследва в кръвта, но антителата и тялото се нуждае от известно време, за да ги произведе.

Клиентът може да вземе резултата от тестовете в рамките на една седмица след вземането на кръвта. Не се препоръчва да дарявате кръв в трансфузионни станции, само за да определите своя ХИВ статус! Когато човек под психически стрес пристигне в трансфузионна станция по-малко от 3 месеца след рисковото събитие и неговият тест е отрицателен, той или тя може да застраши здравето на реципиента на кръвта. Поради тази причина донорите трябва да попълнят въпросник относно o.i. както и тяхното възможно рисково поведение. Истинското попълване на въпросника, както и спазването на плазмената карантина, заедно с донорско изследване с чувствителни диагностични комплекти, са гаранция за безопасността на кръвта и кръвните производни по време на кръвопреливане.

Как се предава ХИВ вирусът

3 начина за предаване на ХИВ инфекция.

  • незащитен полов акт,
  • кръв и кръвни производни (интравенозните потребители на наркотици са особено изложени на риск)
  • от майка на дете

Чрез целувка ХИВ вирусът не се предава. Също така не е възможно да се заразите по време на нормален социален контакт, напр. чрез прегръщане или ръкостискане.

Какво се случва, когато се потвърди, че пациентът е ХИВ позитивен

Пациент, за когото е потвърдено, че е ХИВ позитивен, е инструктиран как да се държи, така че да не разпространява ХИВ инфекция допълнително. Неговото задължение е да информира този сексуален партньор по-специално за този факт и да го предпази по време на полов акт от възможна инфекция. Препоръчва се пациентът да се лекува в една от инфекциозните клиники в Словакия. За да се наблюдава здравето на пациента, пациентите се призовават редовно на интервали от 4 до 6 месеца за текущи прегледи, по време на които се изследва тяхното клинично състояние заедно с лабораторни прогностични маркери като брой CD4/CD8 лимфоцити, вирусно натоварване и евентуално ХИВ резистентност към антиретровирусни агенти. Целта на превантивните прегледи е да се наблюдава здравето на пациента и, ако е необходимо, да се започне терапия навреме, за да се предотврати избухването на СПИН.

ХИВ режим

ХИВ-позитивните пациенти могат да живеят със същото качество на живот като другите хора. Хората с ХИВ трябва да избягват инфекции, прекомерни физически или умствени натоварвания, както и прекомерна употреба на вредни вещества (пушене, наркотици, алкохол) и да укрепват имунната си система. По време на лечението пациентите трябва редовно да се придържат към техния режим на лечение, за да се предотврати развитието на ХИВ резистентност към антиретровирусни средства, което може да доведе до неуспех на лечението. ХИВ инфекцията е постоянна борба между вируса и имунната система и следователно здравето на пациентите също е в собствените им ръце.

Лечение на ХИВ

ХИВ инфекцията е лечима, но все още не се лекува. Антиретровирусна терапия предотвратява размножаването на вируса на различни етапи от неговата репликация в клетката, но не е в състояние да разцепи инфекциозния агент, скрит под формата на провирус от генома на човешката клетка. Следователно, ХИВ-позитивните пациенти все още са носители на вируса, дори ако се чувстват здрави и техните стойности на плазмен вирусен товар са под границата на откриване.

Антиретровирусната терапия инхибира размножаването на вируса и по този начин значително подобрява прогнозата на заболяването и удължава и подобрява живота на пациента. В момента се използва комбинация от антиретровирусни препарати, а именно инхибитори на обратната транскриптаза (нуклеозидни и ненуклеозидни), протеазни инхибитори, интегразни инхибитори, сливащи инхибитори и блокери на ко-рецепторите. Актуализирани препоръки за лечение на ХИВ-позитивни пациенти в ЕС са достъпни на www.europeanaidsclinicalsociety.org.

Успешното лечение зависи от няколко фактора, а също и от придържането на пациента към лечението. Ако пациентът се придържа към лечението, те са по-малко склонни да изберат резистентен щам на вируса поради ниски дози от лекарството, което налага необходимостта от смяна на лечението. С течение на времето при тази смяна на терапията може да се развие мултирезистентност към всички налични антиретровирусни средства и пациентът да развие СПИН. Трябва обаче да се отбележи, че прогнозата на инфекцията зависи и от други фактори, като пътищата на предаване, дозата и подвида на вируса, както и от чувствителността на индивида към инфекция и състоянието на имунната система. Установено е, че напр. Полиморфизмът на ко-рецептор на ХИВ играе важна роля за прогнозата на заболяването. По този начин имуногенетичното оборудване на индивида може да го предразположи към по-висока или по-ниска податливост към HIV инфекция и да причини напр. също така фактът, че някои пациенти без лечение може да нямат СПИН. Такива случаи обаче са редки.

Прояви на СПИН

СПИН може да се прояви в различни клинични симптоми чрез автоимунни, туморни (напр. Сарком на Капоши), кожни, белодробни, стомашно-чревни, нервни заболявания и опортюнистични инфекции. Това е набор от клинични симптоми, които могат да се проявят заедно или поотделно и са включени в европейската дефиниция на СПИН за нуждите на наблюдението от r. 1993 г.

Права и задължения на ХИВ-инфектиран пациент

Всеки новодиагностициран ХИВ-позитивен пациент подписва информирано съгласие при предаване на резултата, че е информиран за здравословното си състояние и е длъжен да не разпространява ХИВ-инфекцията допълнително. Той също така е длъжен да информира сексуалния си партньор за здравословното си състояние, както и всеки лекуващ лекар. В противен случай той извършва престъплението застрашаване на инфекциозни заболявания. И обратно, пациентите не трябва да информират обкръжението си за здравето си, включително работодателя си. Въпреки това им се препоръчва да извършват работа, при която не са изложени на риск от чести наранявания с кървене. По закон ХИВ-позитивните пациенти имат същото право като другите пациенти на щастлив и достоен живот в нашето общество.