детска

Звучи странно - да се изчислят финансовите разходи на дете. Но преди няколко месеца в Чешката република министър Даниела Коварьова се опита да направи това по проста причина - така че изчисляването на плащанията за издръжка на дете беше еднакво.

Въпреки че предложението не премина и министърът обрисува страхотна устна формулировка, можем да го разгледаме - само за съпоставимостта на разходите у нас и в Чехия. Според изчисленията на чешкото министерство на правосъдието месечните разходи на дете според възрастта му са, например, както следва:

Дете от 3 - 5 години - 5400 CZK (включително детска стая, храна, облекло и обувки, други артикули - жилища, транспорт и др.).

Дете 10 - 15 години - 9500 CZK (включително храна, облекло и обувки, култура, училище на открито, лагер, билети и други предмети)

Дете 15 - 26 години - 13600 CZK (включително храна, облекло и обувки, учебници, училищни пособия, компютър и други предмети).

Може би би било добре да знаем колко според чешкото министерство ще излезе раждането на бебе и чисто новото му оборудване - защото според изчисленията в Словакия ще струва около 1600 евро за закупуване на пълен набор от новородени нужди.

Помощ за раждане, т.нар количка, нашето социално министерство е лошо в този случай: 151 370 €. Дори да добавим специална подкрепа, предоставена при раждането първото, второто и третото дете на височина 678,49 евро от 1 февруари 2008 г. все още имаме доста голяма черна дупка между реалните суми и вноската от държавата, която изяжда портфейла на новите родители. Така че, ако все още не са купили апартамент или строят къща и имат ипотека на врата си, ситуацията не е розова за тях.

Интересно е, че чешкото министерство, например, в категорията 10-15 години дори не е включило елемент за кръгове, училище за народно изкуство или хоби занимания, което яде доста. Например - в държавния ZUŠ понастоящем размерът на таксата е най-много 12 678 евро на месец (същият размер важи и за центрове за отдих), но частният ZUŠ или CVČ няма ограничение.

Още по-изискано е от финансова гледна точка, ако родителите решат да подкрепят детето в спорта - таксите варират според вида спорт и финансовите условия на клуба. Например, обучението по тенис и плуване в група струва около 30 евро на месец, хокеистите и учениците по бойни изкуства плащат около 60 евро на месец, бъдещите топ футболисти струват около 10 евро на месец. Да не говорим, че някои спортове са финансово взискателни, особено за екипировка. Подобно по-културно използване на свободното време обаче изисква и свое собствено, дори танц от всякакъв вид, особено социален.

Специална категория е училището - защото систематичните такси (особено в началото на учебната година) водят до срив на много семейни бюджети и това може изобщо да не е голямо семейство. Не бива да забравяме пътуването, храната или училището сред природата. Така че е достатъчно, ако в семейството има двама ученици - трима и икономическото бедствие е приключило. Ситуацията се влошава само с възрастта на учениците, единствената утеха е фактът, че тийнейджър може лесно да си изкарва прехраната от определена възраст.

Онези, които очакваха по-систематична подкрепа за демографията от държавата, ще бъдат разочаровани - тъй като според много наблюдения си струва да умреш повече в това състояние, отколкото да родиш дете. Дърпа се за косата, но - детската надбавка е месечна 21,25 евро, надбавка за погребение (дори и да не завиждаме на никого и пак е смешно) 79 670 €.

Така че да имаш дете е чисто икономическо самоубийство от гледна точка на портфейла - хубаво е, че имаме деца за нещо различно от изчисляването дали ще се изплати икономически и че има хора втора ръка, взаимна човешка помощ, базари и изобретателност в бедността. Факт е, че ако много семейства погледнат дали имат дете - или ги отглеждат, или трябва да стегнат много коланите си, или да вземат своя „стандарт“ (който мнозина не искат) или просто (повече) деца - те не го правят.

Убеден съм обаче, че малко родители биха се противопоставили на издигането на семейната политика от гледна точка на икономически ползи и придаването на добавената стойност в евро, която заслужава. Защото сега родителите не се чувстват важни партньори за бъдещето на държавата.