Една от дългогодишните теми, която резонира в обществото, е влиянието на социалните мрежи върху поведението на децата и юношите. По този въпрос разговаряхме с психолога Джулиана Змрхалова.
Какво прави социалните мрежи опасни за деца и младежи?
Виждам опасност главно в членството в различни групи. В тази анонимност детето не може да познае на кого пише. Чрез обсъждане на темите, които интересуват детето в групата, то е по-вярващо и по-лесно се влияе. Друг пример е, когато едно дете е член на група поради друг човек, който е модел за подражание за него и иска да се съчетае с него.
Защо един млад човек става част от общността?
Прекарването на време в социалните мрежи е вид удовлетворение за дете или млад човек да трябва да принадлежи някъде - да има принадлежност, да бъде член на нещо.
Коя възраст е рискована по отношение на опитите да принадлежиш някъде?
Трудно е да се определи конкретната възраст на детето, на която тези явления могат да започнат, че детето попада в някаква опасна общност в социалните мрежи и възниква проблемна ситуация. Като цяло бих казал, че с настъпването на пубертета и започва по различен начин за всички.
Във връзка със социалните мрежи има и сравнение и знаем, че реалността често е напълно различна от снимката в Instagram. Според вас младите хора имат проблем да разграничат реалността от живота в социалните мрежи?
Но въпросът е какъв образ се създава там - колко реалистичен или украсен. Реалността/срещу профила в социалната мрежа също зависи от това. Проблемът с разграничаването между реалността и живота в социалната мрежа може да възникне, когато дете/младеж в тази социална мрежа се „трансформира“ във форма, която представлява разкрасена реалност, често лъжа. И когато той е прекалено много, тогава той му се доверява и го смята за реалност, защото той всъщност описва идеалното си и мечтаното състояние и е добре в него.
Пространството на социалните мрежи е идеално за сравнение. Сравнението никога не прави добро - човек с по-ниско самочувствие винаги бива ударен, защото вижда какво има, другите го изпитват и те мислят за това какво той няма, защо, къде се е провалил и т.н. Сравняването на децата помежду им може да е източник на нездравословна конкуренция или по-лошо - тормоз и коварство. Според мен става въпрос много за самочувствието и за това как родителите му помагат да изгради у детето.
Как родителите могат да подходят към темата за социалните мрежи? Има смисъл например да ги забраните напълно?
Пълната забрана не е решението, защото детето обменя информация с връстници чрез социални мрежи, независимо дали за училище, състезания или хобита. По-скоро родителят трябва да се интересува от това, което детето прави в социалната мрежа, с кого е приятел, с кого пише, какви групи посещава.
Можете също така да дадете някои препоръки директно за младите хора?
Вероятно главно да бъдете внимателни, внимателни, да не публикувате всичко за себе си и да не се сравнявате с другите.
Социалните мрежи също имат положително въздействие върху развитието на децата и младите хора?
За едно дете със здраво самочувствие, в положителен случай, социалните мрежи също могат да бъдат източник на вдъхновение и развитие в област, която се интересува от групата, в която е член. Такова дете няма нужда от соц. мрежи, за да разкрасят нещата за себе си, да се покажат в по-добра светлина. Предпочита реалистичен образ на себе си, няма нужда да се сравнява с другите.