На 24 август Украйна отпразнува своя Ден на независимостта. Причината за тези тържества беше, че на 24 август 1991 г. Върховният съвет на Украинската ССР прие Декларацията за независимост. Няма съмнение, че това беше много важна дата за много украинци, тъй като те смятаха за справедлива раздялата със Съветския съюз. Разбира се, все още има голяма група хора, както в Източна, така и в Западна Украйна, които изпитват носталгия по бившия СССР, тъй като стандартът на живот на повечето украинци е бил по-висок от днешния. За разлика от Беларус или Русия, Украйна не е успяла да стабилизира в достатъчна степен икономиката си, която е била фундаментално нарушена през 90-те години. Тъй като Украйна изостава значително от Русия и Беларус в икономическо отношение (които понякога се гледат от запад на запад), празнуването на независимостта е малко смущаващо за много украинци ...
Парадокси на тържествата за независимост
Празненствата на Деня на независимостта през 2014 г. бяха свързани с различни парадокси. Украинците празнуват на тези тържества свободна воля на хората, който през 1991 г. копнееше за освобождение от СССР. Те обаче забравят, че днес в Украйна има население, което също копнее за независимост - този път от Украйна. През май 2014 г. се проведе референдум в Донецка и Луганска област, в който голямо мнозинство от местните избиратели гласуваха ясно за независимост от Украйна. За тях звучи наистина парадоксално, че именно тези украинци, които са най-горди от своята „независимост“, твърдо отказват да предоставят някаква форма на независимост на Донецката и Луганската народни републики.
В същото време украинското ръководство около П. Порошенко не само отказва да предостави независимост на народните републики на изток, но дори изключва преговори за някои разумни компромиси, като напр. относно федерализацията на Украйна. Единствената обещана отстъпка е да бъде един вид „децентрализация“, която парламентът в Киев ще може да промени по всяко време и гаранциите му вероятно няма да бъдат постоянни. За съжаление, вместо да търсят разумни компромиси, П. Порошенко и др. дори по време на бурните чествания на Деня на независимостта, "давенето на хора в кръвта"
От гледна точка на конституционния статут на двете области, промяна в днешния статус в Украйна е по-необходима от всякога. Статутът на областите Донецк и Луганск от периода преди гражданската война трудно може да бъде възстановен от местните жители. Излишно да се каже, според съветската конституция Украйна имаше голям брой конституционни права в СССР през 1991 г., включително членството си в ООН, т.е. права, за които Донецка и Луганска област дори не могат да мечтаят днес. В същото време делът на етническото украинско население в СССР по време на разпадането (около 15%) не беше толкова висок, колкото делът на руския етнос в днешна Украйна. Не е нужно да говорим за процента на рускоезичното население, той е значително по-висок ...
Интересен би бил и анализът на това как новата власт в Киев разбира своята независимост. Изглежда, че разбирам независимостта само като независимост от Русия. Това личи и от речта на П. Порошенко, който едностранно възхвалява западните сили като приятели, въпреки че това е мнението само на част от Украйна. В някои региони обаче понятието за независимост е подчертано независимост от други държави, напр. от САЩ. В източната и южната част на Украйна (не само в Донецк и Луганск) много хора питат как американските съветници толкова често посещават властите в Киев и съвместно определят държавната политика. Те също така питат защо американските служители с помощта на своите неправителствени организации финансираха и организираха движението Майдан. В този контекст не може да не се забележи фактът, че докато В. Янукович като президент отдавна е маневрирал между Запада и Русия и се е опитвал да остане независим, г-н Порошенко демонстративно напредва по линията на американската външна политика. Той също така пропусна възможността на тържествата за независимост да докаже, че иска да бъде президент на наистина независима държава.
Кой постави под съмнение конституционните гаранции за независимост?
Но в атмосфера на конфликт новите украински политици забравиха, че според конституцията те не само са граждани на Украйна, но и трябва да вземат предвид възгледите за независимостта, присъстващи в източната част на държавата. Независимостта на Украйна не помага на Западна Украйна да се опитва да популяризира своята визия за единството на независима Украйна по противоконституционен начин. Конституцията често се разбира като решение за начина и формите на политическо единство. Ето защо тези, които нарушават конституцията, заплашват политическото единство. Не всяко нарушение на конституцията води до гражданска война, но противоконституционна смяна на висши служители изпълнителната и съдебната власт едва ли ще останат без последствия. Пример е свалянето на президент, който е имал подкрепа главно в източната част на Укрджайни, в нарушение на конституционните правила, приложими в цяла Украйна. И впоследствие свалянето на група съдии от Конституционния съд.
Фактът, че противоконституционните действия срещу президента и Конституционния съд през февруари 2014 г. са застрашили конституционното единство на Украйна, не трябва да се подценява. В Източна Украйна те също виждат противоконституционността на новата сила като заплаха за независимостта на Украйна: след свалянето на президента много хора получиха впечатлението, че Украйна е лишен от независимост чрез незаконен преврат и попадна под властта на САЩ. Хората от Изтока твърдят, че ако трябва да говорим за независимост, това е трябвало да бъде осъзнато и по отношение на западните сили.
Защо разпадането на конституционния ред на Украйна през февруари 2014 г. е толкова важно по отношение на украинската независимост? Конституцията е основният документ, гарантиращ независимостта на Украйна. Украинската конституция не може да се прилага само когато става въпрос за борба срещу народните републики в Източна Украйна. Украинската конституция трябва да се прилага и когато става въпрос за смяна на държавни служители, които се чувстват неудобно за западните сили. Ако тук не се поддържа конституционната форма на политическо единство, ще възникне опасна ситуация. Именно заради противоконституционния прозападен преврат в Киев, хората от Донецк и Луганск получиха впечатлението, че гаранциите на украинската конституция са престанали да се прилагат. След завладяването на Киев от проамериканските сили на изток, те обявиха независимостта си от новата власт в Киев.
От гледна точка на нарушаването на закона също изглежда абсурдно как някои политици и медии в руския хуманитарен конвой, инспектиран от Червения кръст, подчертаха значението на украинските бюрократични процедури и говориха за руското нашествие. Но тези, които те се позоваха на бюрократични изисквания в хуманитарния конвой според украинския закон те изобщо не реагираха на най-сериозните нарушения на украинската конституция на Майдан. Някои говорят за хуманитарен конвой дори като за инвазия, въпреки че е ясно, че ако руснаците наистина започнат инвазия, те вече ще са в Киев ...
Как да продължим с политическото единство?
За съжаление новата власт в Киев не само многократно зачита украинската конституция, но не възнамерява да осигури на своите недоволни региони на изток дори частица от свободата, която Украйна получи през 1991 г. В името на независимостта на Украйна, P. Порошенко и др. те все още бомбардират региони, които желаят да бъдат независими от Киев. И не обръщат особено внимание на местните.
Ситуацията в Източна Украйна не беше подпомогната от факта, че в деня на честването на независимостта, Украински затворници по улиците на Донецк, за да демонстрира провала на политиката в Киев. Парадът на затворниците очевидно е бил важен за морала на местното население, но онези войници, чиято нова власт в Киев ги принуждава да се бият на Изток, често са просто допълнителни жертви на националистическата политика на Киев.
От началото на боевете е ясно, че настоящият конфликт няма да бъде разрешен без компромиси, често болезнени компромиси. Денят на независимостта на Украйна отново беше пропиляна възможност за президента П. Порошенка да създаде истински мирен план, различен от камуфлажа, който беше подготвил миналия път. Вижте: http://brankof.blog.pravda.sk/2014/06/22/je-mierovy-plan-p-porosenku-mysleny-vazne/
Предпоставка за мирен план обаче биха били реалните преговори с другата страна. Представители на хората от републиките също трябваше да бъдат поканени в Минск за преговори за разрешаване на конфликта, в противен случай преговорите не могат да бъдат ефективни. За съжаление, с всеки изминал ден на борба, това ще увеличава омразата между отделни слоеве от населението и ще намалява шансовете за помирение.!