Предпочитам котките пред децата си в живота и не разбирам, че някой може да ги нарани. Може да се създаде с тях.
Сподели го:
- Ние избрахме
- Google+
- Изпратен по имейл
- Бутам
Как Мирко се сприятели с котка от съседен двор
Котката Милка прескочи оградата в градината и се огледа. Нейният приятел от съседния двор все още не е бил там.
Тя трябва да дойде от тази страна, помисли си тя. От потока ...
Тя винаги е ходила там, защото пътищата редовно са едни и същи. От двора до потока и от брега те отдалеч наблюдаваха как сребърни вълнички примигват в потока и тук-там подскача малка рибка.
Аси тя вероятно закъсня днес, кой знае какво трябваше да направи ... защото котките все пак нямат работа ...
Но тя мисли лошо. Приятелката й от съседен двор имаше работа. Изгонете пилетата от двора. Така че тя им се разсърди. Отново те се изпънаха около любимото й място в кладенеца и извикаха за глупости. Може би някоя котка може да се заинтересува да има малко зърно в купичките. Или дали едно пиле е хванало крак в ставата?
Тя поклати лапа, но не помогна. Тя изгони другата, пак нищо. Тя приклекна бавно, наблюдавайки ги иззад мустаците.
Те се закачаха и караха. Скачайте и скачайте между тях. Тя беше внимателна. Често я кълвали с клюновете си, когато той се е подлагал под тях. Но днес бяха някакви сънливи. Дори не се опитаха много и се разпръснаха тук-там.
Тя легна щастлива на любимото си място. Той отново ще легне на топлото слънце.
И изведнъж тя се дръпна. Не е ли имала какво друго да прави? И ... приятелката й Милка все още я чака на брега на потока. Преследване на риби. И тя вече летеше. Директно до рекичката.
Мирко беше скрит зад дърво и чакаше. Всеки празничен ден той ходел до потока, за да разгледа две котки. Едната черна, другата райета. Единият с бяло ухо, другият с мустаци с дълъг врат. Двамата винаги се приближаваха до водата и седяха неподвижно до нея. Един от тях бутна лапата си във водата и я размаза със сребърни вълнички. Толкова трудно, че тя загуби равновесие и падна във водата. Тя подскочи и се изпъна във водата на четири крака. Другата вероятно не искаше да се срамува и скочи до нея. И двамата скачаха във водата, изглеждаше, че се пръскат. Когато един се изкачи, тя дълго облизаше. Вторият също. После седнаха един до друг и затопляха влажните си козини.
След това се разделиха. Винаги същото. Котката Милка от едната страна, съседката й от съседния двор от другата.
Всеки празничен ден също. Докато котката Милка не трябваше да свърши нещо друго. Лижете и хранете новородените си котенца. Котката от съседния двор все пак тръгна към брега на потока. Тя седна на брега и дори не се доближи до водата. Тя беше тъжна, не искаше сама да влиза във водата.
Веднъж Мирко седна с нея. Тя го погледна с едно око. Мирко бавно заби крак във водата. Котката наклони глава встрани, след което погледна Мирек. И седяха известно време, всички мислеха за друг.
Мирко отново пъхна крак във водата. Той размаха пръсти, измивайки водата по сребърните колела. И изведнъж котка скочи на пръстите му. Направо по корем във водата.
Мирко стана и застана във водата. Той се наведе и наплиска котката. Тя пееше радостно във водата. После се върнаха заедно на брега.
Котката изсуши и облиза козината й, а Мирко легна по корем. И така те седят там оттогава ...
Мирко и котка от съседния двор.
Жана Вегова посвещава тази приказка на
Викторка
Тя раздава любов и усмивки на всички партита, но няма поздравителна картичка. Говорим за веселата Викторка, която при раждането получи сериозна диагноза - церебрална парализа (ДМО). От момента, в който малкото момиче осъзнава тежката си житейска ситуация, тя иска само веднъж да „направи първите стъпки“. Все пак се нуждае от много търпение, упражнения и рехабилитация, което никога не е достатъчно. Помогнете й да изпълни красива детска мечта, за да не се налага повече да гледа своите връстници от инвалидна количка.