Алвоплекс 10 mg филмирани таблетки - Кратка характеристика на продукта (КХП)

1 Съобщавани са случаи на суицидни идеи и суицидно поведение по време или малко след лечение с есциталопрам (вж. Точка 4.4).

2 Тези случаи са докладвани за групата по фармакотерапия на SSRI.

Случаи на удължаване на QT интервала са съобщени в постмаркетинговия период, особено при пациенти с анамнеза за сърдечна дейност.

Епидемиологичните проучвания, проведени предимно при пациенти на възраст 50 и повече години, показват повишен риск от фрактури със SSRI и трициклични антидепресанти (TCA). Механизмът, лежащ в основата на този риск, е неизвестен.

Симптоми на прекратяване, наблюдавани при прекратяване на лечението

Прекратяването на SSRIs и SNRIs (особено рязко) често води до прекратяване на лечението. Най-често съобщаваните реакции са: виене на свят, сензорни нарушения (включително парестезия и токов удар), нарушения на съня (включително безсъние и интензивни сънища), възбуда или безпокойство, гадене и/или повръщане, тремор, объркване, изпотяване, главоболие, диария, сърцебиене, емоционална нестабилност, раздразнителност и зрителни нарушения. Обикновено тези реакции са леки до умерени и резонират сами по себе си, но при някои пациенти те могат да бъдат тежки по интензивност и да присъстват по-дълго. Следователно, ако лечението с есциталопрам вече не се изисква, се препоръчва лечението да се прекрати чрез постепенно намаляване на дозата (вж. Точки 4.2 и 4.4).

4.9 Предозиране

Клиничните данни за предозиране с есциталопрам са ограничени и в много случаи се предозират с множество лекарства. В повечето случаи само леки или не се съобщава за симптоми. Рядко се съобщава за фатални случаи на предозиране само с есциталопрам; повечето случаи включват множество свръхдози на наркотици. Поглъщането на дози от 400 mg до 800 mg есциталопрам самостоятелно не е придружено от сериозни симптоми.

Симптомите, наблюдавани при съобщени случаи на предозиране на есциталопрам, включват по-специално симптоми, свързани с централната нервна система (виене на свят, тремор, възбуда, рядко серотонинов синдром, конвулсии и кома), стомашно-чревна система (гадене или повръщане) и сърдечно-съдова система и аритмии) и електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипонатриемия).

Няма специфичен антидот. Необходимо е да се осигури и поддържат чисти дихателни пътища и да се осигури адекватна оксигенация и дишане. Трябва да се има предвид стомашна промивка и използване на активен въглен. Стомашната промивка трябва да се извърши възможно най-скоро след перорално поглъщане. В допълнение към въвеждането на симптоматични поддържащи мерки се препоръчва мониторинг на сърдечната функция и жизнените показатели.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антидепресанти, селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин,

ATC код: N06AB10.

Есциталопрам е селективен инхибитор на обратното поемане на серотонин (5-НТ) с висок афинитет към първичния сайт на свързване. Той също така се свързва с алостерично място на серотониновия транспортер, с 1000 пъти по-нисък афинитет.

Есциталопрам има нулев или нисък афинитет към няколко рецептора, включително 5-НТ1А, 5-НТ2, DA D1 и D2 рецептори, α1-, α2-, β-адренорецептори, Н1 хистамин, мускаринови холинергични, бензодиазепинови и опиоидни рецептори.

Инхибирането на обратното захващане на 5-НТ е може би единственият механизъм на действие, който обяснява фармакологичните и клиничните ефекти на есциталопрам.

Депресивни епизоди и повтарящи се депресивни разстройства

Ефикасността на есциталопрам при острото лечение на депресивни епизоди и рецидивиращо депресивно разстройство е демонстрирана в три от четири двойно-слепи, плацебо контролирани краткосрочни (8-седмични) проучвания. В дългосрочно проучване за превенция на рецидив, 274 пациенти, които са отговорили на есциталопрам 10 или 20 mg/ден в откритата ранна 8-седмична фаза, са били рандомизирани да получават есциталопрам в същата доза и на плацебо, с продължителност 36 седмици. В това проучване пациентите, които са продължили лечението с есциталопрам през следващите 36 седмици, са имали рецидив след много по-дълго време от тези, приемащи плацебо.

Социално тревожно разстройство

Есциталопрам, използван за социално тревожно разстройство, е ефективен в три краткосрочни (12-седмични) проучвания, както и в 6-месечно проучване за превенция на рецидив при респонденти. 24-седмично проучване за определяне на дозата демонстрира ефикасността на 5, 10 и 20 mg есциталопрам.

В рандомизирано, двойно-сляпо клинично проучване общият резултат на Y-BOCS при пациенти с есциталопрам 20 mg/ден е отделен от плацебо резултата на пациентите след 12 седмици. След 24 седмици и двете дози есциталопрам 10 mg/ден и 20 mg/ден са по-ефективни от плацебо.

Предотвратяването на рецидив е демонстрирано при 10 mg и 20 mg/ден есциталопрам при пациенти, които са отговорили на есциталопрам в отворено 16-седмично проучване и които са били включени в 24-седмично, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбцията е почти пълна и не зависи от приема на храна. (Средното време до пикова концентрация (средна tmax) е 4 часа след многократно приложение.) Както при рацемичния циталопрам, се очаква около 80% абсолютна бионаличност и при есциталопрам.

Привидният обем на разпределение (Vd, β/F) след перорално приложение е около 12 до 26 l/kg. Свързването на плазмените протеини с есциталопрам и неговите основни метаболити е по-малко от 80%.

Есциталопрам се метаболизира в черния дроб до деметилирани и дидеметилирани метаболити. И двата вида метаболити са фармакологично активни. Алтернативно, азотът може да се окисли до N-оксидния метаболит. Изходното съединение, както и неговите метаболити, се екскретират частично под формата на глюкурониди. След многократно приложение средните концентрации на деметилирания метаболит обикновено са 28-31%, а на дидеметилирания метаболит по-малко от 5% от концентрацията на есциталопрам. Биотрансформацията на есциталопрам до деметилирания метаболит се осъществява главно от ензима CYP2C19. До известна степен могат да участват и ензимите CYP3A4 и CYP2D6.

Елиминационният полуживот (t½β) след многократно приложение е около 30 часа, а пероралният плазмен клирънс (Cloral) е около 0,6 l/min. Основните метаболити имат значително по-дълъг полуживот на елиминиране. Изглежда, че есциталопрам и основните метаболити се екскретират както през черния дроб (метаболизма), така и през бъбреците, като по-голямата част от дозата се екскретира в урината като метаболити.

Фармакокинетиката на есциталопрам е линейна. Плазмените концентрации в стационарно състояние се достигат за приблизително 1 седмица. След дневна доза от 10 mg се достигат средни концентрации в стационарно състояние от 50 nmol/l (диапазон от 20 до 125 nmol/l).

Пациенти в напреднала възраст (> 65 години)

Есциталопрам изглежда се елиминира по-бавно при пациенти в напреднала възраст, отколкото при по-млади пациенти. Системната експозиция (AUC) е с около 50% по-висока при пациенти в напреднала възраст, отколкото при млади здрави доброволци (вж. Точка 4.2).

Намалена чернодробна функция

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh клас A и B) елиминационният полуживот на есциталопрам е бил около 2 пъти по-дълъг и експозицията е била с около 60% по-висока, отколкото при пациенти с нормална чернодробна функция (вж. Точка 4.2 ).

Намалена бъбречна функция

При пациенти с бъбречно увреждане (Clcr 10 - 53 ml/min) се наблюдава по-дълъг полуживот и леко повишена експозиция при рацемичен циталопрам. Плазмените концентрации на метаболити не са наблюдавани, но могат да бъдат повишени (вж. Точка 4.2).

Установено е, че слабите метаболизатори на CYP2C19 имат два пъти по-високи плазмени концентрации на есциталопрам, отколкото екстензивните метаболизатори. Не се наблюдава значителна промяна в експозицията при лоши метаболизатори с CYP2D6 (вж. Точка 4.2).

5.3 Предклинични данни за безопасност

Конвенционална пълна поредица от предклинични проучвания с есциталопрам не е провеждана, тъй като свързващите токсикокинетични и токсикологични проучвания с есциталопрам и циталопрам при плъхове показват сходен профил и за двете вещества. Следователно всички данни за циталопрам могат да се прилагат и за есциталопрам.

В сравнителни токсикологични проучвания при плъхове есциталопрам и циталопрам причиняват кардиотоксичност, включително застойна сърдечна недостатъчност, след няколко седмици лечение с дози, които водят до обща токсичност. Изглежда, че кардиотоксичността е свързана с пиковите плазмени концентрации, а не със системната експозиция (AUC). Максималната плазмена концентрация, която не е причинила неблагоприятен ефект, надвишава (8 пъти) максималната плазмена концентрация, постигната при клинична употреба, докато AUC на есциталопрам е само 3- до 4 пъти по-висока от експозицията, постигната при клинична употреба. Стойностите на AUC на S-енантиомера на циталопрам са 6- до 7 пъти по-високи от експозицията, постигната при клинична употреба. Тези открития вероятно са свързани с засиления ефект върху биогенните амини, т.е. j. с вторична последица от основните фармакологични ефекти, водещи до хемодинамични ефекти (намаляване на коронарния поток) и исхемия. Точният механизъм на кардиотоксичност при плъхове обаче е неизвестен. Клиничният опит с циталопрам, както и резултатите от клинични проучвания с есциталопрам не показват клиничното значение на тези находки.

При плъхове след продължително лечение с есциталопрам и циталопрам се наблюдава повишено съдържание на фосфолипиди в някои тъкани, напр. в белите дробове, епидидима и черния дроб. Епителни и чернодробни находки са наблюдавани при експозиции, подобни на тези при хората. Този ефект е обратим и изчезва при спиране на лечението. Натрупването на фосфолипиди (фосфолипидоза) при животни е наблюдавано с много амфифилни катионни лекарства. Не е известно дали това явление е от сериозно значение за хората.

В проучване за токсичност върху развитието при плъхове са наблюдавани ембриотоксични ефекти (намалено телесно тегло на плода и обратимо забавяне на осификацията) при експозиции (въз основа на стойностите на AUC) над тези, постигнати при клинична употреба. Не се съобщава за повишена честота на малформации. Проучване за пренатално и постнатално развитие показва намалена преживяемост по време на лактация при експозиции въз основа на стойностите на AUC, надвишаващи постигнатите при клинична употреба.

• APOTEX Aspecton таблетки за кашлица касис 60 бр
• Arthronis ACUTE CANIS таблетки с вкус на сирене 60бр
• ADDITIVE комплект мултивитамини 2 1 праскови ефервесцентни таблетки 3х20 бр
• Анджелина Джоли не открадна хърватска книга с филма си
• АГНУКАСТОН таблетки 30 бр