Младият актьор и певец Юрай Бача има всички предпоставки да бъде новият Янек Коленик, но засега той защитава прилагателното нов словашки секс символ. Насаме той сформира двойка с актрисата Доминика Рихтер, която го спечели с природата си. Занимава се с различни бойни изкуства и непрекъснато работи върху себе си. Преди няколко години той пътува до Индия, където мъж дори го отблокира.

юрай

Juraj, ти започна като музикант и след време започна да се занимаваш с актьорско майсторство. Свири с няколко известни музиканти. В момента работите в група с Мариан Чурек или Наталия Хаталова. Как всъщност се впуснахте в музиката?

Едно голямо, красиво съвпадение, което все още обичам да си спомням. Веднъж бях с брат си в бизнес за питие. Тогава Майкъл Джексън почина. Компанията включва група, която свири заедно с много известни певци на песните на Джаксън.

Когато обаче приключиха, певецът от групата обяви, че ако някой иска да отиде да пее, може и брат ми ме избута на сцената в добро настроение, че отиваш. Започнах с първата песен, след това изпях втората, третата и тъй като познавах няколко акорда на китарата по това време, взех китарата, така че накрая стана такова парти, че пеехме сутринта ( смее се).

Благодарение на моето изпълнение музикантът Лако Ковач се обърна към мен. Той ми каза, че наистина харесва моето изпълнение и ако искам да свиря с тях в групата Get Explode. Отговорих, че е много щастлив.

По това време знаех само няколко акорда на китарата, така че тренирах няколко месеца през нощта до рано сутринта. Не съм учил китара или друг музикален инструмент, така че бях самоук в това отношение.

Така стигнах до музиканта Мариан Чурек. Като група изпълнявахме например на Евровизия, тогава бях забелязан от други музиканти и след време свирех с музиканти като Ленка Ракарова, Ричард Мюлер и Таслер. Но това беше една голяма случайност, за която все още ви благодаря.

Самуел Томечек влюбен в своята приятелка: Можем да се караме като италианци! >>

Сега имате групата си или с кого играете в момента?

В момента изпълнявам с Мариан Чурек и нашата група SCH, в Академията за сценични изкуства събрахме такава театрална група - Жан Валжан Оркестър, където няколко актьори свирят и пеят с мен, а наскоро имам парти PartyBeat с Наталия Хаталова, където пеем песни и изпълняваме предимно по събития.

Той също така започна да играе чрез музика. Интересното е, че вече имате едно училище. Завършил е мениджмънт в Карловия университет. Защо решихте да кандидатствате в Академията за сценични изкуства?

Не мога да похваля ръководството на Карловия университет, защото в онези времена това беше училище, което ме научи на много неща в живота и ми даде пространство да се развивам в различни посоки и насаме.

След като имах време за музика и много изпълнения, открих, че наистина ми харесва да радвам хората. Когато човек прави нещо искрено от сърце, влага душата си в него и разкрива частица от себе си, хората го усещат. Независимо дали става дума за музика или театър.

Затова реших да тръгна по актьорския път. По принцип отидох в Академията за сценични изкуства на двадесет и шест години, което е доста късно. Беше по времето, когато моите връстници създаваха семейства и изграждаха кариера. Тогава реших да започна отново, но в посоката, която ме изпълни вътрешно. Много ще съжалявам, ако не го направя.

Когато преминах към втория кръг уроци по актьорско майсторство, бях изненадан. Преди всичко исках да докажа на себе си дали гласът вътре, който ми го казваше от детството, който ме правеше щастлив, не беше просто недостижима мечта, трябваше да знам дали имам тези таланти.

Най-накрая преминах през втория кръг и след това стигнах до третия. Ако обаче бях уволнен в първия кръг и разбрах, че го нямам, щях да съм напълно доволен. В крайна сметка от 400 кандидати взеха 15 и аз бях един от тях.

За относително кратко време той излезе със звучни актьорски имена като Зузана Фиалова и Здена Студенкова. Кой от нашите актьори ви вдъхновява толкова професионално?

Например, много ми харесва да играя ролята на Томаш Мащалир, както и на Янко Коленик. Те са подобни подобни типове като мен. Предимно директорите ме съветват при тях. Научавам много от тях. Въпреки че са добре изградени, те знаят как да работят добре с глас и интонация, могат да свирят естествено и спокойно.

От актьорска и човешка гледна точка Янко Галлович е огромен модел за подражание за мен, който съм човек със сърце, огромен чар и харизма, и разбира се моята Доминика, която ме доведе до актьорско майсторство.

Koleník и Maštalír са секс символи, имате всички предпоставки да бъдете като тях. Можете да си представите себе си със стикер sexsymbol?

Когато започнах да свиря в Panelák, забраних използването на PR от думата sexsymbol (смях) във връзка с мен. Неправилно е да налагам на хората, че това е новият ни секс символ. Предпочитам хората да проявяват интерес към дейностите, които правя - благотворителни проекти, музика, спорт.

Хората ще намерят името ми на картата Топ социални новатори на Словакия, няколко пъти в годината почистваме гори и паркове с боклук. Предпочитам да представя работата си, отколкото да изглеждам.

Не отхвърлям обаче прилагателното sexsymbol, може би това би ме зарадвало малко вътрешно. Не искам обаче това да се налага. Не мисля, че това е правилният път. Според мен актьорът трябва да притежава известна доза чар и харизма и въпреки това той не трябва да бъде секси символ.

Вие сте двойка с млада актриса Доминика Рихтер. Как се запознахте?

Беше любов от пръв поглед. Както споменах, в началото на кариерата си се фокусирах основно върху музиката. По това време заснехме видео с певицата Ленка Ракарова, което разказваше за факта, че истинската красота се крие в природата.

Всички там бяха много стилизирани и гримирани и всичко в клипа беше малко пресилено. С Доминика се срещнахме там и си поговорихме там. Но изобщо не я запомних, защото тя беше така измислена за нуждите на клипа. След това за известно време, на премиерата на този видеоклип, забелязах единствената неоцветена жена в стаята и това беше Доминика.

Тогава се оказа, че сме се срещали и преди да снимаме видеоклип. Беше по времето на рождения ден на Доминика. Тогава тайно разбрах къде живее и й изпратих цветя. Тя нямаше представа от кого са, така че всичко започна. Цветя, стихове, изненади и сме заедно от три години и половина (смее се).

Какво ви очарова в Доминик като жена?

На първо място, тя се обърна към мен, като каза, че не е боядисана и е много естествена (смее се). По това време просто изучавах мениджмънт и бях много очарован от факта, че Доминика по това време вече работи в актьорската индустрия. Тя участва в комедията на Петър Марчин. Особено след като се обичаме, редовно ходих с нея на театрални представления.

Започнахме да се срещаме на 16 октомври и именно Доминика ме вдъхнови и подкрепи да отидем заедно в Академията за сценични изкуства през март. Дойдохме там като двойка и те ни взеха като двойка, въпреки че нямаха представа, че сме заедно.

Освен това Доминика е много чувствителен и трудолюбив човек. Тъй като тя идва от малко село близо до Приевидза, тя не се поколеба да сече дърва, да копае в градината, да готви, да пече у дома в Колиба, което днес не се вижда толкова често.

Бях очарован от факта, че тя беше много непосредствена и не се съпротивляваше на никаква работа. Това много ми хареса в нея.

Можете ли да си представите бъдещето с Доминика? На определена възраст човек също мисли за сватба или бебе ...

Да, определено мога да си го представя с нея. Предишната ми работа обаче ме научи да бъда реалист. Осъзнавам колко предизвикателна е нашата актьорска професия. Както всички, мислех, че актьорите ходят само на партита, виждах само мишурата.

Факт е обаче, че зад актьорската работа часовете в театъра са износени, по време на репетиции, голямо количество текст, който актьорът трябва да научи, и определено не е лесно. Ако искате да сте в крак с конкуренцията, трябва да работите много сами. Той трябва да танцува, да пее и да се движи.

Главно защото Словакия е малка държава и имаме малък пазар, така че има малко възможности в нашата страна. Това означава, че ако получим оферта, малцина ще се осмелят да я отхвърлят. Ние сме много разпръснати.

Сега Доминика свири в мюзикъла Children of Paradise в Бърно, тя снима сериала Zoo, аз изучавам пиесата Leni със Zdenka Studenková, ние летим на театралния фестивал в Турция възможно най-скоро, това също е предшествано от много подготовка, включително различни стрелби.

През лятото отивам да правя музикална IAGO на новата сцена. Имаме два месеца да се подготвим психически и физически, така че това е взискателна професия и вярвам, че един ден може да се комбинира със семейния живот, но на този етап все още не мога да си го представя.

Бях очарован от факта, че преди години сте правили и каране на колело. Как попаднахте в това нестандартно хоби?

Бях сравнително хиперактивно дете, в днешно време вероятно биха ми дали лекарства за това (смее се). Бях дете, което искаше да направи всичко. Имах много дейности, ходих на различни спортове и изучавах много чужди езици. Дори когато карах колелото, отново имах голям късмет.

Докато учех в гимназията, бях забелязан от приятел, който караше колело. Той ми предложи място в техния отбор, така че получих възможността да тренирам с професионалистите, да ходя на състезания и различни състезания, което наистина ме тласна напред.

Винаги съм имал късмет с правилните хора. Не знам какво заслужавах, но винаги, когато исках да направя нещо, с течение на времето се срещах с хора, които ме подкрепяха в моята дейност или хоби. Независимо дали става въпрос за колоездене, музика или актьорско майсторство.

Zuzka Fialová много ми помогна в актьорската индустрия, като ме привлече към Panelák. Запознахме се заедно, докато разхождахме кучетата и научихме текстовете заедно. Това наше приятелство много ми помогна. Беше приятно, че се срещнахме пред камерите. Вярвам, че определено не беше случайност.

Срещата със Здена Студенкова също на пръв поглед изглеждаше съвпадение. Тя ме избра за съвместното ни представяне. Наистина оценявам, че получавам такива възможности в живота във всички аспекти. Когато офертата дойде от SND, работих над артикулацията си с часове, защото я нямам напълно перфектна.

Когато получа шанс от която и да е сфера, работя усилено върху себе си. Напоследък, поради предстоящия мюзикъл, започнах да ходя на бойни изкуства, тренирам също толкова интензивно, за да поддържам форма. Прочетох много различни философски и психологически книги.

Споменахте ми, че сте пътували до Индия. Защо избрахте тази държава? Какво преживяване беше за теб?

Отново ще спомена, че имах късмет с правилните и особено добри хора. Нашият съсед от Галанта, университетски преподавател от университета Мендел в Бърно, който обикаля света и прави снимки, ми попречи. В речта си спомена, че отива в Индия, защото иска да снима групи или банди от деца, работещи на гари в Индия.

Те правят каквото могат, за да оцелеят в този суров свят. Съседът ме попита дали искам да отида с него в Индия. Не се поколебах нито за секунда, резервирах билета си веднага. Това беше невероятно преживяване. Препоръчвам на всички да пътуват и да видят света.

Когато дойдох в Индия, видях малки деца на възраст между пет и осем години, които живееха на гарата. Те живеят в суров свят, защото нямат родители. Те изкарват прехраната си, като събират различни бутилки във влака. Те правят много малко пари.

От това, което печелят, те трябва да дават пари на полицаи, които иначе ги бият, когато не им дават подкуп, както и на водачи, които ги пускат в този влак и купуват наркотици за останалите пари, защото когато омазняват се, не се чувстват гладни. Животът в Индия е красив, но изключително суров.

Отвори ми очите. Ние в съвременния свят сме велики материалисти. В Индия видях семейство, което имаше двумесечно дете и живееше на улицата в една голяма кутия. Целият им имот беше само велосипед. Те бяха щастливи и усмихнати, не им трябваше повече, за да живеят.

Видях и семейство, което живееше в ужасни условия за нас и в една стая имаше около дванадесет. И там също имаха крава. Отначало ги съжалих. Но след това забелязах, че те непрекъснато си говореха и беше красиво. Тогава си спомних последния път, когато говорих с брат, който живее близо до мен.

Бях изненадан и в Индия, че мъжете се държат за ръце там. Попитах дали има толкова много хомосексуалисти, но ми казаха, че баща и син се държат за ръце. Бях изненадан, че баща ми беше на шейсет, а синът му на четиридесет. Тогава осъзнах. Това, което играем тук, в съвременния свят?

В крайна сметка, какво е по-естествено за човека от родителската любов. Там хората много ценят семейството, защото нямат пари. И все пак те са щастливи. Тук гоним различни материални неща.

Има голяма доза завист и омраза. Хората не се отдават един на друг, те са зли, коварни, не виждат, че зад всеки малък успех се крият 20 болезнени падания и неуспехи. Когато се върнах в Словакия, прегърнах майка си, баща си и брат си. След месец в Индия започнах да ценя повече обикновените неща.

Той си спомни, че сте били изгорени, преди да отидете в Индия. Дори човек в Индия те отблокира. Как мина?

Да, беше много интересна среща. Разхождах се по бреговете на река Ганг в свещения град Варанас, където много индианци отиват до реката, за да погребват ритуално своите мъртви.

Внезапно от водата излезе чисто човече. Можеше да има 40 килограма и вървеше много енергично до мен през тълпата. С много спокоен глас той ми заговори и ми каза, че от мен излъчва огромно количество блокирана житейска и сексуална енергия, която трябва да тече през мен, но не и да тече. Но че той може да го направи.

Повторих няколко изречения след него, заедно хвърлихме подарък в реката, дадохме ми помазание и след това отново се загубихме в тълпата. Не искаше нищо в замяна. И до днес не знам какво да мисля за това, защото веднага след завръщането си от Индия открих Доминика и огромните промени, които споменахме по-горе, се случиха в живота ми.

Занимавал се е и с бойни изкуства. Това все още е така?

Започнах да ходя на бокс, карате и тайландски бокс. Но не е като да живея всичко. Приемам го, вместо да се подготвям за роля в мюзикъл. Особено се радвам на философията на бойните изкуства. След като имам ролята на войник, искам да опитам сам, за да не изглежда нелепо.

Опитвам се да вдъхновявам американски актьори. Те честно се подготвят за ролята, която трябва да играят. Например, когато трябва да играят ченгета, те се учат да работят с оръжие и други подобни.

Когато играех следовател в Панела, започнах да ходя например на стрелбището. Срещнах братовчед, който е криминалист. В крайна сметка обаче в сериала нямаше място за това, но поне се чувствах добре със себе си.

Играх ченге, затова исках да направя всичко възможно, за да съм готов. Така смятам, че трябва да бъде при всяка възможност за актьорско майсторство.