Тя пише красиви текстове, от Прешов е и в интервюто ни разказа всякакви интересни неща. Прочетете повече за текстописеца Силвия Кашчакова.

силвия

Случва й се да пише и текстове за музикални състави, които не слуша доброволно, а пънк групата вече й се обади заради текста. Не само това, попитахме текстописеца и родената в Прешов Силвия Кашчакова, която ни даде интервю.

Силвия, имаш повече от един приятен текст в акаунта си, който слушателят може да слуша ежедневно в музикалния си плейър или по радиото. Какво е чувството за вас да му предложите работата си под формата на текст в музикална песен?

Страхотен. Той изобщо не получи това усещане от първата песен, пусната по радиото. Пиша и поезия, но стихове от хартия, от книга нямат толкова получатели, колкото текстовете на песните. Песните са малко като неуправляем изстрел, или удряш и се създава сингъл, или накратко това е една от многото песни. Във всеки случай се случва да седнете в кафене и да чуете рефрена си. Това е страхотно.

Това вероятно е труден въпрос, но опитайте; кой от текстовете си, които са музицирани, смятате за най-успешните или най-популярните? Като алтернатива, с коя най-много се гордеете?

Гордостта в собствения ми текст е доста свързана с моето възхищение и уважение към изпълнителя. Според този ключ може да мога да избера. Често се случва да пиша текстове за музикални състави, които не слушам доброволно, са извън моя музикален вкус. Така че няма да назовавам. Но мога да кажа, че се наслаждавам на разнообразието от жанрове в работата си. Вече ми се обадиха пънк група и народна музика. Жените и мъжете, по-млади и по-възрастни, искат текстове. Това е предизвикателство и с различни изисквания идват нови възможности за работа с думата, с римата. Формата на текста се променя, в противен случай радио песента и песента на шансон трябва да изглеждат по различен начин. Ограниченията не са проблем в такива случаи, а по-скоро източник на нови възможности и идеи. Благодарен съм за тях. И като стана дума за шансон, напоследък той много се забавлява. Започнах да го пиша и на чешки.

И кога започнахте да пишете текстове? Вярвахте, че един ден те ще станат добре познати песни?

Като дете обикалях Секчов сред жилищните сгради и пях в духа на песен от албумите „Питър“, „Вашо“ и „Беата“ на деца. Но не ми беше достатъчно, затова измислях все повече и повече строфи. По това време бях очарован от текстове и музика. Знам, че исках да ги напиша. Вероятно всеки ще стигне до това, което е имал в себе си отдавна. Ще излезе.

Например групата Komajota има приятни текстове и вие сте автор на силни песни Kŕdeľ или Pošta. Как са създадени тези текстове, колко време сте ги създавали, може да се конкретизира?

Или пиша текста след час, след два или се опитвам още малко дни, връщам се към него. Това зависи от няколко общи неща. По-лесно ми е да пиша, ако имам сили, отпочинал съм, нямам много друга работа. Защото дори изпращането на текстови съобщения е просто работа. Трябва да седнете и да пишете за това. Със сигурност текстът няма да ми хареса и виното също не помага (усмивка). Тези популярни романтични идеи не ми вършат работа. Което не означава, че не се сещам за мотив или рима във влака или в хранителните стоки. И със сигурност съм мотивиран от крайния срок.

Коя е основната ти работа, какво друго правиш по различен начин?

Поезията е моето сърце над цялото творение. Нейното писане и четене. Превеждам полски стихове на нобелиста В. Шимборска. За Словашко радио от време на време подготвям сценарии за поетични програми и пиша други литературни произведения за него. Правя и книжни предавания тук-там за Радио Лумен. Наслаждавам се на литература за деца, към която се обръщам и в университета в Ружомберок. При мен се обърна издателство, затова миналата година преведох красиви детски книги от полски. Нереално е колко красиви книги ми идват, изумен съм как хората могат да пишат, колко са талантливи. Подготвям се да публикувам свои собствени стихове за деца. Хареса ми да пренаписвам либретото за Държавната опера. Това беше изпълнение на Kocúr в Boots и оттогава гледам малко дали някъде имат нужда от нещо подобно. Радиото няколко пъти ме апелира да чета текстове - стихове за предавания за поети. Това е област, която смятам да развивам, да работя с гласа, да подобря презентацията, да науча драматургия.

От ваша гледна точка най-много липсва възпитателят на днешната младеж и какво бихте искали да промените в това отношение?

Нищо не й липсва. Може би просто се наричат ​​клишета. Младите хора са добре, както и с всичките си мечти, планове, притеснения. Би било идеално, ако тя имаше мъдростта и смелостта да живее добре. И това според мен е идеал като цяло, не само за младите хора. Понякога искаме младите хора да четат повече и да гледат интернет по-малко. Или да се храним здравословно, да бъдем почтени ... Но ние, тези, които го искаме, нали? Познавам себе си и затова съм по-внимателен в критикуването на младите хора.

Хайде да отидем в Прешов, колко време годишно прекарваш в родния си град и какво най-много харесваш в нашия град?

„Но само едно нещо ще наруши гласа ни, това е градът, който е в нас.“ Моят приятел Йозеф Хусовски, текстописец на Комайота, написа и аз съм съгласен с него. Аз съм горда прешовска жена, интересувам се от случващото се в града, където се движи, пожелавам на жителите красива и здравословна среда и добри услуги. На много места тук има силна атмосфера за мен. По-специално, те са значително свързани с хората, които съм срещал през живота си. Сега живея на заместник в Прешов и Ружомберок. Аз съм в Липтов заради работа.

Къде се виждате след 10-15 години, какви са вашите цели за този период?

Ще се радвам, ако все пак имам възможност да творя - да пиша.

И според вас музиката или текстът са по-важни за песента?

Най-важното е взаимодействието между тях. И взаимодействието между текст и изпълнител. И взаимодействие със слушателя. С търсене. Понякога песента има качествени текстове и музика и реакцията е слаба. И понякога чувате дрипави рими и песента се търси. Имиджът също прави много, медиите и радиостанциите имат голяма сила ... Не винаги има време и желание за сериозна или тъжна песен. Чувствам, че по-специално оптимистичните песни или песни с текстове, които въпреки своята сериозност са пълни с надежда. Катария от текста, от музиката е приятна, но не много, защото какво ще кажете за нея тогава? (усмивка).

По някакъв начин музикалният драматург Диана Раучова веднъж ми каза това. Но мисля, че дори слушателите понякога да се окажат неизискващи получатели, те не бива да бъдат подценявани. Според мен не е необходимо те да бъдат обосновани, в зависимост от нивото на текстовете. Много слушатели са преброени, имат тази лична компетентност за четене на високо ниво, знаят как да тълкуват текст, метафора, могат да прочетат втори план от текста, повече значения, могат да се забавляват по точки, очаровани са чрез своето изобретение те искат да чуят нещо ново.

И не забравяйте да гледате приложените видеоклипове на песните, за които Силвия Кашчакова е написала текста.

Следвайте ни във нашите Facebook, Instagram и Twitter и не пропускайте друго интересно съдържание от Прешов и околностите.