Думите на затворниците влязоха в мечтите й, тя не можеше да се концентрира и свръх защити семейството си.

разказаха

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Въпреки че в света започва да се прилага напълно различен подход към затворниците, особено в Скандинавия, а затворническите заведения напомнят повече на съвременните интернати, в много страни те все още са мрачна и замръзнала среда. Друга глава са самите затворници, много от които са извършили отвратителни действия. Бивш служител в затвора вече знае за това Сам Карингтън. След три години тази работа тя реши да говори за кошмарите си.

Затворниците разказваха различни истории от ужаси на нежната руса Сам. И въпреки че първоначално се радваше на работата си, по-късно тя призна, че я е унищожила. „Мислех, че намирам работата на живота си - тя беше предизвикателна, вълнуваща, но и страшна.“ описал чувствата в началото. Тя също попадна сред убийци или изнасилвачи. Нейната задача беше да работи с тях, така че те да разберат сериозността на своите действия и да живеят съвсем различно в бъдеще.

„Работил съм с хора, извършили ужасяващи действия - педофили, убийци, сексуални нарушители - но не заслужава ли всеки втори шанс? В крайна сметка дали тези затворници все пак ще бъдат освободени един ден, така че не би ли било по-добре за всички, ако обърнат живота си към по-добро? “ - запита се бившата психоложка.

Но думите, които затворниците изговаряха на глас пред нея, се запечатваха завинаги в паметта й и я плашеха. Тя си спомни момчето, което срещна момичето в бара, но когато го придружи до дома, имаше изнасилвания и убийства. "Той ми каза много спокойно: удуших я и я убих." описала показанията на първия убиец, когото изслушала. Тези думи и тонът на гласа й я ужасяваха и преследваха. "Все още го чувам да казва това." довери тя. Друг осъден описа подробно как е изнасилил собственото си дете.

Нейната работа беше не само да накара затворниците да говорят за своите действия, но и да каже какъв е тласъкът за тях и защо са го направили. Някои имаха много гняв, други имаха трудно и нещастно детство, често изпълнено със злоупотреби.

Слушането на ужасни подробности се отрази и на личния й живот. Не можеше да се концентрира върху четенето на книгата, думите на затворниците влязоха в мечтите й, тя стана твърде внимателна и повлече собствените си деца далеч от всеки, който изглеждаше поне малко приятелски настроен. Един ден синът ѝ казал, че собствената ѝ работа я е унищожила, а съпругът ѝ, който дори мразел работата ѝ, имал подобно мнение. Тя осъзна, че хората просто не искат да чуят за разговори със затворници, проблемът беше и в това, че семейството се тревожеше за нея. Тя можеше да се защити от престъпници само като натисне бутона, за да извика помощ. Ако можеше да изтича до него. За щастие тя не е била атакувана от никой от престъпниците, но колегата й е бил.

Тя реши да напусне работата си в затвора, след като загуби баща си. Оттогава й беше много по-трудно да влезе в затвора и тя осъзна, че дава твърде много, за да помогне на затворниците. Както тя призна, тя никога няма да забрави този период и пак ще си спомня не само фрагменти от разговори, но и ситуации, в които може да е била в опасност. Тя публикува и книга, базирана на опита си.