sol inj 5x4 ml/8 mg (ампер стъклено кафяво)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 1 към заявлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, ев. не. 2011/00013-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Онсетроген 2 mg/ml
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml инжекционен разтвор съдържа 2 mg ондансетрон (като ондансетрониев хлорид дихидрат).
Всяка ампула от 2 ml съдържа 4 mg ондансетрон.
Всяка ампула от 4 ml съдържа 8 mg ондансетрон.
Натрий: 3,6 mg на 1 ml инжекционен разтвор.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор, ампула.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ondansetron е показан за лечение на гадене и повръщане, предизвикано от цитотоксична химиотерапия и лъчетерапия и за профилактика и лечение на следоперативно гадене и повръщане (PONV).
Деца и юноши
Ondansetron е показан за лечение на предизвикано от химиотерапия гадене и повръщане (CINV) при деца на възраст ≥ 6 месеца и за профилактика и лечение на следоперативно гадене и повръщане (PONV) при деца на възраст ≥ 1 месец.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За интравенозно инжектиране или след разреждане за интравенозна инфузия.
Гадене и повръщане, причинени от химиотерапия и лъчетерапия
Възрастни: Еметогенният потенциал на противораковата терапия варира в зависимост от използваните дози и комбинацията от схеми на химиотерапия и лъчетерапия. Начинът на приложение и дозата на ондансетрон трябва да бъдат коригирани и избрани в съответствие с препоръките по-долу.
Еметогенна химиотерапия и лъчетерапия:
При пациенти, получаващи еметогенна химиотерапия или лъчетерапия, ондансетрон се прилага перорално или интравенозно.
Повечето пациенти, получаващи еметогенна химиотерапия или лъчетерапия, трябва да получават 8 mg ондансетрон като бавна интравенозна инжекция или краткотрайна интравенозна инфузия в продължение на 15 минути непосредствено преди лечението, последвано от 8 mg перорално на всеки 12 часа.
За перорално приложение на ондансетрон вижте Кратката характеристика на продукта за Onsetrogen 4 mg и Onsetrogen 8 mg филмирани таблетки.
При пациенти, получаващи силно еметогенна химиотерапия, напр. цисплатин във високи дози, ондансетрон може да се прилага интравенозно.
Доказано е, че ондансетрон е еднакво ефективен през първите 24 часа от химиотерапията със следните режими на дозиране:
• Еднократна доза 8 mg ондансетрон като бавна интравенозна инжекция непосредствено преди началото на химиотерапията.
• Доза от 8 mg ондансетрон като бавна интравенозна инжекция или като краткотрайна интравенозна инфузия в продължение на 15 минути непосредствено преди химиотерапията, последвана от 2 допълнителни интравенозни дози от 8 mg ондансетрон с интервал от 2-4 часа или непрекъсната инфузия от 1 mg/час до 24 часа.
• Еднократна доза от 32 mg ондансетрон, разредена в 50-100 ml физиологичен разтвор или друг съвместим инфузионен разтвор (вж. Точка 6.2) и инфузирана в продължение на най-малко 15 минути непосредствено преди химиотерапията.
Режимът на дозиране трябва да се определя въз основа на тежестта на еметогенния ефект на химиотерапията.
Ефикасността на ондансетрон при лечението на силно еметогенна химиотерапия може да бъде повишена чрез добавяне на интравенозна доза от 20 mg дексаметазон фосфат натрий преди химиотерапията.
За да се предотврати забавено или продължително повръщане след първите 24 часа, пероралното лечение с ондансетрон може да продължи до 5 дни след края на цитотоксичната терапия, вижте SmPC филмирани таблетки Onsetrogen.
Деца и юноши:
Индуцирано от химиотерапия гадене и повръщане при деца на възраст ≥ 6 месеца и юноши:
Дозата за лечение на гадене и повръщане, предизвикано от химиотерапия, може да бъде изчислена въз основа на телесната повърхност (BSA) или теглото - вижте по-долу. Дозирането въз основа на теглото води до по-високи общи дневни дози в сравнение с дозирането на телесната повърхност - вижте точки 4.4 и 5.1
Няма данни от контролирани клинични проучвания за употребата на ондансетрон за предотвратяване на забавено или продължително гадене и повръщане. Няма данни от контролирани клинични проучвания за употребата на ондансетрон за профилактика на гадене и повръщане, предизвикано от лъчетерапия при деца.
Дозировка по телесна повърхност (BSA):
Ondansetron трябва да се прилага като единична интравенозна доза от 5 mg/m 2 непосредствено преди химиотерапията. Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
Пероралното лечение може да започне дванадесет часа по-късно и може да продължи до 5 дни. (вижте Таблица 1 по-долу).
Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни от 32 mg.
Таблица 1: Дозировка въз основа на телесната повърхност при химиотерапия - деца на възраст ≥ 6 месеца и юноши
и Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
b Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни от 32 mg.
Дозировка по тегло:
Дозирането въз основа на теглото води до по-високи общи дневни дози в сравнение с дозирането на телесната повърхност - вижте точки 4.4 и 5.1
Ondansetron трябва да се прилага непосредствено преди химиотерапията като единична интравенозна доза от 0,15 mg/kg. Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
Две допълнителни интравенозни дози могат да се дават на интервали от четири часа. Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни от 32 mg.
Пероралното приложение може да започне дванадесет часа по-късно и може да продължи до 5 дни. (виж Таблица 2 по-долу).
Таблица 2: Дозировка въз основа на теглото при химиотерапия - деца на възраст ≥6 месеца и юноши
и Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
b Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни от 32 mg.
Пациентите на възраст над 65 години се понасят добре от лечение с ондансетрон и не се налага корекция на дозата, интервала на дозиране или начина на приложение.
Моля, вижте и раздела "Специални групи пациенти".
Следоперативно гадене и повръщане (PONV)
Възрастни
За профилактика на PONV, ондансетрон може да се прилага перорално или чрез интравенозно инжектиране.
Ondansetron може да се прилага като единична доза от 4 mg чрез бавна интравенозна инжекция по време на въвеждането на анестезия.
За перорално приложение на ондансетрон вижте SmPC филмирани таблетки Onsetrogen 4 mg и Onsetrogen 8 mg.
Лечение на доказан PONV:
За лечение на установен PONV се препоръчва еднократна доза от 4 mg ондансетрон чрез бавна интравенозна инжекция.
Деца и юноши
Следоперативно гадене и повръщане при деца на възраст ≥1 месец и юноши.
За да се предотврати PONV при педиатрични пациенти, подложени на операция под обща анестезия, може да се прилага единична доза ондансетрон като бавна интравенозна инжекция (не по-малко от 30 секунди) в доза от 0,1 mg/kg до максимална доза от 4 mg преди, по време на или след въвеждане на анестезия.
За лечение на PONV след операция под обща анестезия при педиатрични пациенти може да се прилага единична доза ондансетрон като бавна интравенозна инжекция (не по-малко от 30 секунди) в доза от 0,1 mg/kg до максимална доза от 4 mg ондансетрон.
Няма данни за употребата на ондансетрон при лечението на постоперативно повръщане при деца на възраст под 2 години.
Опитът с ондансетрон за профилактика и лечение на PONV при пациенти в напреднала възраст е ограничен. Въпреки това, пациентите над 65-годишна възраст, получаващи химиотерапия, се понасят добре от ондансетрон.
Моля, вижте и раздела "Специални групи пациенти".
Специални групи пациенти
Пациенти с бъбречно увреждане:
Не е необходимо коригиране на дозата, интервала на дозиране или начин на приложение.
Пациенти с чернодробно увреждане:
При пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане, клирънсът на ондансетрон е значително намален и серумният полуживот на ондансетрон е значително удължен. Общата дневна доза ондансетрон не трябва да надвишава 8 mg при тези пациенти.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към ондансетрон или към други селективни 5-НТ3 рецепторни инхибитори (напр. Гранисетрон, доласетрон) или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Реакции на свръхчувствителност са съобщени при пациенти със свръхчувствителност към други селективни 5-НТ3 рецепторни антагонисти. Респираторните събития трябва да се лекуват симптоматично и лекарите трябва да им обърнат специално внимание като предшественик на реакции на свръхчувствителност.
Тъй като има ограничен опит с употребата на ондансетрон при пациенти със сърдечни заболявания, трябва да се внимава при едновременното приложение на ондансетрон с анестетици при пациенти с аритмии или проводими дефекти или при пациенти, лекувани с антиаритмици или бета-блокери.
Преходни промени в ЕКГ, включително удължаване на QT интервала, са докладвани много рядко и предимно при интравенозно приложение на Onsetrogen.
Поради това трябва да се внимава при пациенти със сърдечни аритмии или нарушения на проводимостта, при пациенти, лекувани с антиаритмици или бета-блокери, и при пациенти със значителен електролитен дисбаланс.
Тъй като е известно, че ондансетрон удължава времето за преминаване на дебелото черво, пациентите с данни за подостра чревна непроходимост трябва да бъдат наблюдавани след приложение на ондансетрон.
Предотвратяването на гадене и повръщане с ондансетрон след операция на шийката на матката и носните сливици може да маскира проявите на окултно кървене. Следователно тези пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани след приложение на ондансетрон.
Деца и юноши:
Чернодробното увреждане трябва да се следи внимателно при деца и юноши, получаващи ондансетрон с хепатотоксични химиотерапевтици.
Индуцирано от химиотерапия гадене и повръщане:
Когато се изчислява дозата въз основа на mg/kg и се прилагат три дози на интервали от четири часа, общата дневна доза ще бъде по-висока, отколкото за единична доза от 5 mg/m 2, последвана от перорална доза. Сравнителната ефикасност на тези два различни режима на дозиране не е изследвана в клинични проучвания. Кръстосаното сравнение на проучванията показва подобна ефикасност и при двата режима - вж. Точка 5.1
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на ампула, т.е. по същество е без натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Няма доказателства, че ондансетрон индуцира или инхибира метаболизма на други лекарства, които обикновено се дават в комбинация с него. Специфични проучвания не показват взаимодействие между ондансетрон и алкохол, темазепам, фуроземид, алфентанил, трамадол, морфин, лидокаин, пропофол и тиопентал.
Ондансетрон се метаболизира от няколко ензима на чернодробния цитохром P450: CYP 3A4, CYP 2D6 и CYP 1A2. Поради изобилието от ензими, способни да метаболизират ондансетрон, ензимното инхибиране или намалената активност на един ензим (напр. Генетичен дефицит на CYP 2D6) рутинно се компенсира от други ензими и води до само минимални или незначителни промени в общия клирънс на ондансетрон или изискванията за дозиране.
Фенитоин, карбамазепин и рифампицин:
По-висок перорален клирънс и намалени концентрации на ондансетрон в кръвта са наблюдавани при пациенти, лекувани със силни индуктори на CYP 3A4 (напр. Фенитоин, карбамазепин и рифампицин).
Данни от проучвания при малък брой пациенти предполагат, че ондансетрон може да намали аналгетичния ефект на трамадол.
Приемът на ондансетрон с лекарства, които удължават QT интервала, може да доведе до по-нататъшно удължаване на QT интервала.
Едновременната употреба на ондансетрон с кардиотоксични лекарства (напр. Антрациклини) може да увеличи риска от аритмии (вж. Точка 4.4).
4.6 Бременност и кърмене
Безопасността на ондансетрон при употреба при бременност при хора не е установена. Данните за ограничен брой експозирани бременности не показват неблагоприятни ефекти на ондансетрон върху бременността или върху здравето на плода/новороденото. Понастоящем няма други подходящи епидемиологични данни.
Проучванията при животни не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие, бременността, раждането или пери- и постнаталното развитие. Въпреки това, проучванията върху животни често не предвиждат в достатъчна степен отговор при хора, поради което употребата на ондансетрон по време на бременност не се препоръчва.
Проучванията показват, че ондансетрон се екскретира в майчиното мляко на животните (вж. Точка 5.3). Поради това се препоръчва майките, приемащи ондансетрон, да не кърмят бебетата си.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Ondansetron не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и честота. Честотите са определени, както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до 2 iv + след 8 до 12 часа ондансетрон 4 mg перо или ондансетрон 0,45 mg/kg iv + след 8 до 12 часа плацебо пе химиотерапия, двете групи получават доза от 4 mg ондансетрон сироп два пъти дневно в продължение на 3 дни, а пълният контрол на повръщането през най-лошия ден от химиотерапията е 49% (5 mg/m 2 iv + ондансетрон 4 mg перорално) и 41% (0 45 mg/kg iv + плацебо пе) След химиотерапия и двете групи получават доза от 4 mg ондансетрон сироп два пъти дневно в продължение на 3 дни.
Двойно сляпо, рандомизирано, плацебо контролирано проучване при 438 пациенти на възраст от 1 до 17 години демонстрира пълен контрол на повръщането по време на най-лошия ден от химиотерапията при 73% от пациентите, когато ондансетрон се прилага интравенозно при 5 mg/m 2 i.v. заедно с 2 до 4 mg дексаметазон р.о. и при 71% от пациентите, когато ондансетрон е прилаган като сироп в доза от 8 mg + 2 до 4 mg дексаметазон p.o. в дните на химиотерапия. След химиотерапия и двете групи получават доза от 4 mg ондансетрон сироп два пъти дневно в продължение на 2 дни.
Ефикасността на ондансетрон при 75 деца на възраст от 6 до 48 месеца е изследвана в отворено, несравнително проучване с едно рамо. Всички деца са получили три дози от 0,15 mg/kg интравенозно ондансетрон 30 минути преди началото на химиотерапията и след това четири и осем часа след първата доза. Пълен контрол на повръщането е постигнат при 56% от пациентите.
Друго отворено, неоперативно, еднораменно проучване изследва ефикасността на единична интравенозна доза от 0,15 mg/kg ондансетрон, последвано от две дози ондансетрон (4 mg при деца на възраст ss