Здравейте, бих искал да излея сърцето си от това парче, защото нямам никой в реалния живот, който да каже на никого какво ме притеснява. тази година през май се оженихме и преди, но живяхме година и половина заедно в едно домакинство, обичам съпруга си, но все повече се чувствам щастлива за мен. отначало се обвинявах за факта, че всичко беше свързано с бременността ми, след това, че след раждането вероятно също са нормални състояния и мисли, но сега знам, че вероятно няма да бъде.
от подготовката за сватбата тя съществува от края на март. Преди бях щастлива и щастлива със сегашния си съпруг. Чувствам, че бракът ни изобщо не ме удовлетворява, сякаш искаше да се ожениш за мен само ако очаквах нашата трохичка, сякаш само защото той и семейството му бяха щастливи, че сме се оженили и не живеем така, както си говорим в дивата природа.
Също така се радвах, че ще се оженим, но дори и сватбата не беше толкова, колкото бих искал.
Питам се или всички бракове също са или само този наш ? много съм тъжен
Имам красив син, когото обичам най-много, но бракът със съпруга ми е по-труден за мен. но го обичам, но като апартамент отново щастлив.
може би се чувствам зле и защото се чувствам като непълноценен човек в тази зависимост. майка ми е така да се каже за нищо и когато си купя малко, това, от което се нуждае, и няколко покупки, за да има нещо и понякога плащам за нещо в апартамента abcas, бих искал да си купя нещо хубаво за себе си, но наистина го прави не работи за мен .
и тогава се обвинявам, че съм купил някои от тези неща, защото искам да имаме хубав такъв в апартамента и да имаме всичко, ще ви кажа, че нямам нужда от това или онова. веднъж годишно купувам дънки и малко тениска и това е всичко. Вероятно ще кажете, че става въпрос само за пари, но не е така .
Бих искал да се зарадвам и поне да мисля само за себе си, казвам си, че си млад и преди да се облечеш добре си бил уверена млада жена, която се грижи за себе си и сега .
за мен е, разбира се, че на първо място синът ми ще му даде всичко.