Децата знаят как да пишат. И какво сега ?! Какво получаваме от това, че знаем нещо, когато така или иначе не ни е нужно? Какво всъщност научихме тогава? Тези въпроси се появиха в балонче над главата ми малко след като Зойка и Бен се научиха да пишат дори необходимите букви като q, x и w.
Нека помислим за това: Кога децата на 6 до 7 години имат възможност да пишат? Обикновено не говорят редовно с никого. Не пиша бележки за семинари или доклади. Те не правят откъси. Те не изброяват цитати от книги. Не е нужно да пишат никакви списъци. Не пиша стихове. Не е нужно да пренаписват рецепти от леля на съседа.
Така че имаме дете, способно да пише, което няма реална възможност да използва новопридобитото си умение. Детето губи интерес. Той открива, че в тази област няма какво да се открие (той вече знае всички букви) и няма друго забавление, свързано с това. Трябва да действаме бързо и да измислим нещо увлекателно.
Експеримент №. 1: Смешна тетрадка
В чантата лежеше неизползвана сричка. Не го уволних, защото изглеждаше жалко и бях сигурен, че ще намери нещо друго. Той се срещна. Изрязах негови снимки и ги сложих в черна торба. Всеки ден децата изваждаха по две картинки, поставяха ги в тетрадка и измисляха забавни (абсурдни, безсмислени) изречения. Първата седмица бяха развълнувани. Втората седмица по-малко. През третата седмица те си спомняха тетрадката през ден. След месец почти трябваше да ги принудя да запишат нещо. Получих обратна връзка в нацупения коментар на моя скъп син, когато за пореден път ги насърчих да пишат. Научих, че „той не го харесва, защото е безполезен и вече не е забавен“.
Експеримент №. 2: Амортизация на присъдите
Експеримент № 2 се проведе паралелно с експеримент № 1. Той обаче имаше много по-кратка продължителност. Въпреки всички усилия за измисляне на най-малко скучните изречения (най-голям успех имаха изречения, в които имаше думи като: тоалетна, кака, лигавене, кака, смрад, зает и т.н.), не можах да задържа интереса повече от няколко дни. „Защо да го пиша, след като е написано?!“ Беше аргумент, срещу който не можеше да се възрази.
Знания след първата мини-поредица от експерименти: Не е достатъчно да измислим нещо, което според нас ще бъде ангажиращо. Трябва да измислим нещо, което има достатъчно добавена стойност, за да бъде детето вътрешно мотивирано.
Експеримент №. 3: Писане на писма
Започнахме да пишем писма много преди децата да се научат да пишат. Те диктуваха, писах. Затова продължихме традицията и въведохме нова система. Написах по-голямата част от текста, децата написаха само някои думи, по-късно кратки изречения. След няколко месеца те успяха да напишат писмото на цялата страница самостоятелно.
Добавена стойност: Те могат да се похвалят с успеха си, могат да говорят за това, което правят, какво са видели и преживели. Не познавам малко дете, което да не обича да говори за себе си и живота си. И разбира се - радостта е голяма, когато получат отговор.
Експеримент №. 4: Писане на дневник
Те също започват да пишат дневник много преди да успеят да пишат на писателите. Те писаха в печат и почти нечетливо, но усилията бяха. От самото начало дневникът е по-скоро случаен, до който могат да стигнат може би веднъж седмично. Те пишат нещо и рисуват свързана картина от другата страна.
Добавената стойност е ясна: Те често четат и разглеждат записи и рисунки преди година или две. Заедно те си спомнят какво е било тогава, какво са преживели, какво все още помнят. Те виждат колко са щастливи и виждат смисъла на цялата дейност в дългосрочен план.
Експеримент №. 5: Писане в снимки
Тази дейност дойде от тяхна собствена инициатива и по същество е само развитие на описанието на изображенията, което споменах миналия път. Те пишат обяснителни изречения в своите снимки: Това е магистрала. Пирати на кораба. Дъга за баба и дядо. Pomoooooc, чудовището идва! Голям бурен облак: купесто-дъждовни. Това беше нарисувано от Зойка за Мирек. Ето машините: трактор, багер, микробус.
Не знам точно защо го правят. Вероятно го намират за правилно и го смятат за част от снимките.
Експеримент №. 6: Писане на разкази
След като Зойка дойде да се оплаче, че не може да си намери работа и че иска да се занимава с нещо интересно, аз й посочих (както винаги) около 15 различни неща, които тя може да направи. Освен всичко друго имаше и предложение: Напишете кратка история. По това време не го имах предвид и не очаквах, че ще се хване. Зойка (както винаги) се затвори кисело, тръгна с въздишка и аз продължих работата си. За моя изненада, за по-малко от час тя ми донесе кратка история за дърво, което плачеше, защото искаха да го отсекат. Зойка-разказвачът обеща да го защити и дървото вече няма да плаче.
Явно е харесвала творческото писане и понякога пише кратка история. Няколко месеца Самко я наблюдаваше отдалеч, но нямаше много време да пише. Преди няколко седмици обаче той хвърли на хартия приказка от две страници - легенда, че когато много слаби се съберат, те могат да победят много по-силна. Те просто трябва да се държат заедно и да не се страхуват. Вие също го илюстрирахте добре. По този начин интересът му отново беше потушен. Ще видим как ще продължи.
Знания след началото на втората мини-поредица от експерименти: Стигнахме, където искахме. Вложихме писането в ежедневието и му придадохме смисъл.
Ние обаче далеч не сме свършили. Когато децата започнаха да пишат относително редовно, откриха, че словашкият е адски сложен език с хиляда и едно правила и че има разлика между писането и правилното писане.