Времето, което ми беше отредено да го опозная, беше само десет дни, дори с пътуването и работните задължения, заради които бях изпратен тук. Не е много време, вярно е, но дори и за толкова кратко време можете да направите всичко.
Летях, заедно с колегата, два фирмени самолета Аерофлот. Първият самолет се е насочил от пражкото летище Ruzyně, т.е. всъщност от Летище Вацлав Хавел, към летище Шереметиево в Москва. Пътуването отне около два часа и половина. Тук имахме още два часа за смяна, последван от по-взискателен полет до Токио, до летище Нарита, който продължи 9,5 часа. На Летище Нарита отне ни известно време да търсим възможен трафик, но скоро седнахме на Narita Express, влак, който отвежда пътниците от летището до Токио. Narita Express ни струва около 3200 японски йени. 100 японски йени са около един долар, което е около двадесет чешки крони. Що се отнася до билетите, билетите за Narita express ни струват около 640 CZK. Купихме и карта на летището СУИКА, което е един вид абонаментен билет, за който първо плащате 2000 йени. От тази цена 500 йени са депозит за картата, а останалата част е кредит, който можете да пътувате. Когато го преминете, можете да вземете картата във автоматите, които ще намерите на всяка гара. Веднага след като вече не се нуждаете от картата, просто я върнете и ще получите обратно депозит от 500 JPY.
По пътя от летище Нарита гледах през прозорците на влака само в полусън. В края на краищата имах седемчасово забавяне и дълъг полет. Мястото на престоя ми в Бохемия стана песен за японка и известен моряк Град Йокохама. Когато слязохме от Нарита Експрес на гара Йокохама, имахме още един трансфер с влак, защото станцията, до която трябваше да стигнем, се наричаше Канай. Въпреки факта, че трябваше да имаме само един трансфер до влака, ние го завършихме два пъти, защото за първи път се качихме на влака от отсрещната страна. Това беше първото ни усложнение с пътуването в Япония, а в моя случай далеч не последното. Но за това следващия път.
Когато най-накрая стигнахме до гарата Kannai с помощта на японка, която знаеше английски (което изобщо не е условие, много японци изобщо не говорят английски), започнахме да търсим хотел. Той беше той APA хотел Йокохама Канай и го намерихме отново с помощта на японец, когото поискахме упътване. Японците се опитват да ви помогнат на всяка цена, въпреки че не знаят английски и изобщо не знаят решението на проблема ви. Много е хубаво от тях, много се държат добре. В някои случаи обаче усилията им могат да забавят дадено лице, а не да му помогнат. Преди да тръгне, един приятел ми каза, че един господин без знания на английски и околностите се е опитал да му помогне на японски паркинг за около 40 минути и в крайна сметка той изобщо не му е помогнал.
Когато стигнахме до хотела и до рецепцията, искахме да останем и да платим предварително. Плащането беше и условие, за да ни бъде издаден ключ или чип карта. Но тук имаше проблем, защото очаквахме да можем да платим в долари в хотела и не се получи. Ако искахме да платим в брой, трябваше да изтеглим японската йена. Имахме някои, но не толкова, колкото ни трябваха. Когато попитахме къде можем да обменяме пари в района, ни беше обяснено на много лош английски, че никъде го няма днес, защото е събота, но банката ще работи в понеделник. Така платихме поне два дни, за които имахме достатъчно пари, но останалото ще платим в понеделник. Всичко обаче беше решено на следващия ден, когато отидох в Токио и там с помощта на японски приятели намерих обменна бюра.
Преди да замина за Япония, бях предупреден за много малките стаи. Моята хотелска стая ми потвърди тази информация. То беше толкова малко, че само легло и маса можеха да се поберат в него. Тук не можеше да се побере нито един гардероб, така че през целия си престой имах всичките си неща или на стол, или на закачалка. Банята също беше малка. Ваната беше с дължина максимум двадесет метра, но беше приятно дълбока. В него имаше мерителна чашка, която показваше колко вода трябва да напълните, ако тежите 60, 70, 80, 90 или 100 кг и т.н.
Така по някакъв начин започнах краткия си престой в Йокохама и Токио, Япония.