Изчислена цена на качването

цена


Отправните точки за предоставяне на кетъринг услуги и примери за разглеждане, върху което се насочва изчисляването на данък върху добавената стойност върху плащането, получено от служител, са описани в професионалната преса от различни автори. Успяхме да срещнем два подхода. Целта на настоящия документ е да обясни как са създадени двата варианта за определяне на базата на ДДС за служител. За сравнение вижте напр. Съветник 10/2005 на стр. 136 и сл., Съветник 11-12/2005 стр. 317 и сл.
Подобни подходи могат да бъдат отбелязани и в други професионални статии по темата за храненето на служителите.

Публикуването на решението на Съда на Европейските общности от 20 януари 2005 г. по дело C-412/03 Hotel Scandic Gäsabäck AB изясни виждането на изчислението на изчислението по отношение на субективната стойност на плащането на храна, получено от служителя. Впоследствие имаше рискове от тълкуване на концепциите, на които се основава изчислението. За целите на този документ изчисляването на споменатото съображение ще се нарича изчисляване на надбавката за хранене.

Условия, на които се основава изчисляването на надбавката за хранене:
1-ва цена на храната,
2. вноска на работодателя,
3. вноска от социалния фонд,
4. заплащане от служителя.

Относно точка 1) цена на храната:

Основи на Закона за ценообразуването:
Обяснявайки концепцията за цените на храните, можем да разчитаме на Закон №. 18/1996 Coll. относно цените, изменени. Цена (съкратено определение за целите на тази вноска) означава паричната сума, договорена при покупко-продажба на стоки, която отчита икономически обосновани разходи за преки материални, трудови и други разходи за персонал, технологично неизбежни други преки и косвени разходи, разходи за обращение и разумна печалба. В допълнение към споменатите икономически обосновани разходи, цената на стоките включва и данък върху добавената стойност. Въз основа на тази дефиниция се разминаха две мнения между експерти, занимаващи се с тълкуването на изчислението на възнаграждението на служителя, изплатено на работодателя при хранене, които се различават помежду си и включват счетоводни и данъчни рискове. Те се основават на данъка, който е основата за определяне на възнаграждението на служителя. Едно от становищата се основава на цената на храната, т.е. цената с данък (виж също съветник 10/2005, стр. 136 и сл.), А другото се основава на цената на храната без данък, публикувана, наред с други неща, в общата данъчна информация на уебсайта на Данъчната дирекция. (оттук нататък и CDS SR) www.drsr.sk (http://www.drsr.sk).

Основи на Закона за данък върху добавената стойност:
Трудностите при счетоводството и изчисляването на обезщетението на служителя се състоят в правилното прилагане на Закон №. 222/2004 Coll. върху данъка върху добавената стойност, изменен (оттук нататък и ДДС), когато счетоводната единица - платец на ДДС прилага данъчното приспадане съгласно § 49 и сл...
Правото на платеца се състои в приспадане на данък върху получената услуга, ако отговаря на предписаните от закона условия, които са, inter alia:
- услугата ще стане облагаема,
- услугата ще се използва за бизнес целите на платеца, получил услугата,
- данъкът се начислява на получателя на услугата от друг платец.
След изпълнение на посочените условия, платецът ще има право да приспада данъка от получената фирмена кетъринг услуга, извършена в съответствие с § 152 от Кодекса на труда. Данъчната основа се появява в счетоводството, което съгласно § 22 от ЗДДС е всичко, което представлява възнаграждението за получателя на изпълнението, намалено от данъка. Получателят ще приеме фирмената кетъринг услуга, фактурирана с данъка и след упражняване на правото на приспадане, в счетоводството ще възникнат две позиции, а именно данъчната основа и данъкът върху добавената стойност.

Основи за фактуриране и изчисляване на храненията:
Изчисляването на обезщетението от служителя би могло да се основава на представата за цената на храната, която според горните разсъждения е цената с данък. Данъчната основа за целите на приспадане на ДДС е възнаграждението минус данък. От горното разликата между цената на храната и данъчната основа е очевидна. Изчисляването на възнаграждението, което трябва да заплати служителят, може да се основава на разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на § 19, ал. 2 писмо в) точка 4 от Закона за данъка върху доходите. Отправната точка би била цената на храната.

Към точка 2) Принос на работодателя:
Принос на работодателя съгласно § 152, ал. 3 от Кодекса на труда се определя от минимален размер от 55% от цената на храната, до максимум 44,00 SKK, т.е. 55% от надбавката за хранене, дължима на служителя по време на командировка с продължителност 5-12 часа съгласно Закона за обезщетението за пътуване. Вноската е един от разходите, ограничени от § 19 от Закона за данъка върху доходите. Данъчната приспадане на вноската се отнася изцяло към Кодекса на труда, т.е. за целите на данъчното облагане цената на храната е също толкова определяща, от които току-що посочените 55% могат да бъдат признати, до максимум 44,00 SKK. Това оправдава подхода на някои автори, че при изчисляване на надбавката за хранене те приспадат вноската на работодателя от цената, включително данъка върху добавената стойност.

Към точка 4) Възнаграждение от служителя:
Като спазваме изходните точки, посочени в предишните точки, при изчисляване на надбавката за хранене стигаме до съображението, което работодателят трябва да получи от служителя като заплащане за доставката на кетъринг услуги, както следва:
- когато изчисляваме обезщетението от служителя, ние използваме цената на храненето,
- от цената на храненето приспадаме вноската на работодателя в размер на 55%, максимум Sk 44,00,
- ние приспадаме вноската от социалния фонд от цената на храненето,
- плащане от служителя е възнаграждението за доставената услуга, включително данък върху добавената стойност.
Ако трябва да го запишем с проста формула, можем да кажем:
Ú = CJ - PZ - PSF

* Обяснения:
Възстановяване на разходите от служителя, включително данък
CJ цена на храната с данък
Вноската на работодателя на PZ, платена от данъчни разходи
PSF вноска от социалния фонд

При плащане от служителя възнаграждението за предоставената услуга при изчисляване на данъчната основа за целите на ДДС не може да бъде намалено с други вноски, платени от разходите на работодателя, извън обхвата, посочен в § 19, ал. 2 писмо в) точка 4, както е посочено в общите насоки на уебсайта на Данъчната дирекция на Словашката република относно прилагането на § 22, ал. 1 ДДС върху доставката на кетъринг услуги. Когато се изчислява надбавката за храна, изчислената компенсация от служителя трябва да представлява възнаграждението за кетъринг услугата, включително данък върху добавената стойност. Следователно основата на ДДС е изчисленото възнаграждение, намалено с данък.

Счетоводни основи на данъкоплатеца по ДДС:
От действащото законодателство, на което се основава изчисляването на заплащането на храната на служителя, е възможно да се заключи, че данъчната основа за целите на плащането на ДДС за предоставената услуга е възнаграждението, което ние изчисляваме от цената на храната с данък. Тъй като обаче приемаме правото на приспадане на данъка, когато приемаме фирмената услуга за кетъринг, стигаме математически и логически до сума, която в действителност не може да бъде приета от служителя при тези условия. Според публикуваната обща данъчна информация за § 22 ДДС, след решението на Съда на Европейските общности от 20 януари 2005 г., тази информация касае по-специално определянето на данъчната основа за определяне на налога върху ДДС върху продадените храни, предоставени на служителите. Въз основа на горното може да се приеме, че той е свързан с изчисляването на ДДС, когато данъчното задължение възниква от продадената кетъринг услуга и ще бъде използвано при изчисляването на правилното данъчно плащане. Плащането от служителя обаче не може да бъде сумата от данъка и данъка върху ДДС, изчислени по този начин, в случай че работодателят упражни правото на приспадане на данъка съгласно раздел 49 от Закона за ДДС при получаване на услугата за обществено хранене.

Заключение:
Целта на тази статия беше да посочи възможни несъответствия, които възникват при изчисляването на храненията, въз основа на основната дефиниция на "цените на храните" съгласно Кодекса на труда и изчисляването на възнаграждението от служителя за предоставената кетъринг услуга. Текстът предполага възможна променливост. Представеното тълкуване, публикувано на уебсайта на Данъчната дирекция, абстрахира от изходните точки на цената на храната, посочена в статията. Данъчните субекти и субектите могат да изхождат от публично представено становище. Възниква обаче въпросът дали е достатъчно да се реши този проблем, като се публикува обща информация на уебсайта www.drsr.sk (http://www.drsr.sk), без да се променят съответните разпоредби на Закона за данъка върху доходите или Закон за данък върху добавената стойност.
Проблемът не възниква при закупуване на ваучери за хранене, тъй като кетъринг услугата в този случай не се предоставя от работодателя, а от заведението за хранене, в което ваучерът се представя.

Приносът е написан в периода след публикуването на решението на въпросния Европейски съд. По време на публикуването му в Съвета (11/2005 г.) не са регистрирани промени в правните разпоредби в контекста, посочен в статията (Закон за социалния фонд, Закон за данък върху доходите, Закон за данък върху добавената стойност), включително изменения, валидни от 1 януари 2006 г.