АФОРИЗМИ ЗА ЖИВОТА
Няма по-красиви приказки от написаните от самия живот.
Животът е красив и каквото и да ви донесе съдбата, не забравяйте да живеете!
Животът е красив, ако правиш нещо добро и честно!
Ф. М. Достоевски
Животът е като поредица от станции, където сме пропуснали или сме хванали влака си.
Целият живот е експеримент.
Казва се, че животът е смесица от радост и страдание.
Животът е бавна загуба на всичко, което обичаме.
Животът е крепост, за която нито аз, нито вие знаем.
Животът е като книга. Глупакът го прелиства, докато мъдрецът мисли в четене, защото знае, че може да го прочете само веднъж.
Животът е несигурно пътуване.
Животът е пламък, който гори постоянно, но който винаги се възпламенява отново, когато се роди дете.
Човешкият живот не е нищо друго освен верига от пропуснати възможности.
Животът не е нито удоволствие, нито мъчение, а работата, която сме длъжни да вършим и да вършим смело.
Животът е сладък и радостен за онзи, който може да обича някого и има чиста съвест.
Животът е практика, а не теория. Не можете да научите живота от книгите.
Животът граничи със смъртта като деня на двадесет и четвъртия час.
Желанието за нещо вече не е причина за живот.
Краткото време е достатъчно дълго за добър и честен живот.
Само животът, който живеем за другите, си заслужава.
Все още се казва, че животът е кратък, но човек може да направи много, ако може да го използва правилно.
Всеки е строител на собствения си живот.
Не човекът, който е живял по-дълго, доживял до дълбока старост, а този, който е усетил живота си повече.
Не трябва да се притесняваме дали ще живеем дълго, а ще живеем пълноценно.
Животът има и може да бъде постоянна радост.
Най-приятният живот живеят онези, които не мислят.
Който не цени живота, не го заслужава.
Виждам смисъла на живота в творението и създаването е самодостатъчно и не познава граници.
Ние не живеем както искаме, а както знаем.
Нищо не се сравнява с живота ни.
Ние не живеем, за да ядем, но ядем, за да живеем.
Нека разгледаме живота сериозно, но никога терагично.
Много хора развалят целия си живот с идеята за нещастието, което ги заплашва.
Хората понякога се нуждаят от "почивен ден".
Всички са равни в живота, смъртта прави отличниците да се открояват.
Който не се страхува от живота, не се страхува от смъртта.
Добродетелният човек не живее добродетелно, защото това е в негова полза, а защото това е законът и живителната пулп на неговото същество.