През юни 2020 г. Фондация „Милан Шимечка“ поръча проучване на агенция „Фокус“, целта на което беше да се направи по-подробна карта в каква степен словашките граждани влизат в контакт с чужденци, живеещи в Словакия, и отношението им към тях. Проучването установи колко чужденци, живеещи в Словакия, познават лично словашки граждани, колко чужденци знаят косвено, т.е. като публични познати в различни области на обществения живот, до каква степен имат доверие на чужденците и степента на тяхната социална дистанция от чужденци от конкретни държави . Проучването е проведено върху представителна извадка от 1009 граждани на Словакия от различни националности и носи няколко нови открития за динамиката на отношенията и отношението към чужденците в словашкото общество.

Колко чужденци, живеещи в Словакия, познаваме лично? Колко публично известни чужденци познаваме?

Броят на чужденците, живеещи в Словакия, непрекъснато нараства през последните години. Според данни от юни 2020 г. в Словакия живеят 145 940 души с не словашко гражданство, докато този брой е с 15 522 по-висок от същия период на предходната година. [1] Делът на чужденците в общото население на Словакия понастоящем представлява приблизително 2,7%. Статистически този брой означава, че от всеки сто души, които познаваме в Словакия, средно двама до трима трябва да идват от друга държава. На практика обаче междуличностните отношения не се управляват от статистически модели и не всички словашки граждани имат еднакви шансове за установяване на контакт с чужденци. Например, те могат да бъдат възпрепятствани от това от езиковата бариера, отсъствието на чужденци в местоживеенето им или в тяхната социална или работна среда, но също и от предразсъдъци. И така, как изглежда с личните познанства между словашки граждани и чужденци, живеещи в Словакия в действителност?

Според проучване на агенция Focus от юни 2020 г. почти половината от анкетираните (47,3%) не познават лично нито един чужденец, живеещ в Словакия. Малко над една трета (34,3%) от анкетираните познават един до пет чужденци, 7,5% от анкетираните познават 6 до 10 чужденци и само 4% от анкетираните познават повече от 11 чужденци. По този начин 45,2% от анкетираните познават лично поне един чужденец, живеещ в Словакия. 7,5% от анкетираните не могат да отговорят на този въпрос.

Някои хора не познават лично нито един човек, който идва от друга държава и живее в Словакия, други познават такива хора. Как е във вашия случай? Колко хора от други държави, живеещи в Словакия, познавате лично, т.е. срещате се с тях или разговаряте с тях?

живеещи
(N = 1009)

Най-големият дял от анкетираните, които не познават лично чужденци, живеещи в Словакия, е във възрастовата категория 65 и повече години (61,1%). Този дял обаче е относително висок във всички възрастови категории и не е спаднал под 40% във всяка възрастова категория. Напротив, най-висок дял от анкетираните, които познават чужденците лично, е в по-ниската и горната средна възраст: 50,3% от анкетираните на възраст 35-44 години и 50,6% от анкетираните на възраст 45-54 години познават поне един чужденец или чужденец, живеещ в Словакия. От друга страна, най-високият дял от анкетираните, които познават 11 или повече чужденци, е във възрастовата категория от 25 до 34 години (7,9%).

Делът на респондентите, които познават лично чужденци, живеещи в Словакия (разпределение според възрастта на анкетираните и броя на чужденците)

Повечето респонденти, които не познават лично чужденци, живеещи в Словакия, живеят в района на Банска Бистрица (54,6%). Напротив, най-големият дял от анкетираните, които познават поне един чужденец лично, живее в регион Кошице (56,8%). Регион Братислава има най-висок дял от респондентите, които познават лично 11 или повече чужденци (7,4%), докато най-малък брой такива респонденти живеят в регион Тренчин (0,7%).

Делът на респондентите, които познават лично чужденци, живеещи в Словакия (разпределение по регион и брой чужденци)

0 (няма)

> 1 (поне един)

1 до 5

6 до 10

11 и повече

той не знае

Братислава

Trnavský

Trenčiansky

Нитриански

Жилински

Банскобистрицки

Prešovský

Кошицки

Колко публично известни чужденци познаваме?

За да сме наясно с присъствието на чужденци, живеещи в Словакия, не е задължително да ги познаваме само лично. Също така можем да възприемем тяхното присъствие, като наблюдаваме техните дейности в различни области на обществения живот, като култура и изкуство, политика, спорт или медии. Степента на участие на чужденците в обществения живот е също важен показател за цялостното социално отношение към етническото и културното многообразие - колкото по-отворено е обществото към многообразието, толкова по-лесно е за чужденците да се утвърдят в обществения живот.

Степента на участие на чужденци, живеещи в Словакия, в различни области на обществения живот все още не е била предмет на по-внимателно проучване. Следователно не можем да кажем колко чужденци, живеещи в Словакия, са публично ангажирани и в кои области. Изследванията, които засегнаха тази тема поне незначително, показват, че на чужденците често не им е лесно да се включат в словашкия обществен живот. Най-големите пречки за тях са недостатъчната информация за обществените дела и езиковата бариера, която често се запазва в дългосрочен план поради липсата на механизми за подпомагане на изучаването на словашки език. [2] Въпреки тези бариери обаче, чужденците все повече създават обществен живот в Словакия. Това се посочва и от нарастващото участие на чужденци в изпълнението на различни културни и артистични дейности в рамките на фестивала [fjúžn]. Колко публично известни чужденци, живеещи в Словакия, познават словашките граждани в различни области на обществения живот?

Някои хора не познават нито един публично известен човек, който живее в Словакия, но идва от друга държава, други познават такива лица. Как е във вашия случай? Колко публично известни хора, които идват от чужбина и живеят в Словакия, можете да познаете или от различни медии, или лично в културата, политиката, спорта и в медиите?

Колко публично известни чужденци познават респондентите също е свързано с тяхното образование. Резултатите от проучването показват, че колкото по-високо е образованието на респондентите, толкова по-вероятно е те да познават поне един публично известен чужденец или чужденец. Изключение правят медиите, където делът на респондентите, които познават поне един публично активен чужденец в тази област и са постигнали двете най-високи нива на образование (средно училище с GCSE и университет), е приблизително еднакъв, 36% и 35,4% . В областта на културата и спорта, където вариацията според образованието е най-значима, разликата между дела на респондентите с основно и университетско образование е до 25 процентни пункта.

Делът на респондентите, които познават поне един публично известен чужденец или чужденец (разпределение според областите на обществения живот и образованието на респондентите)

До каква степен се доверяваме на чужденци, живеещи в Словакия?

За да функционира обществото като цяло, е необходимо хората да си имат доверие. Междуличностното доверие ни позволява да разчитаме на хората, които се държат според очакванията, като по този начин създават важна предпоставка за изграждане на взаимоотношения и цялостна сплотеност в обществото. Напротив, недоверието и подозренията водят до увеличаване на социалното напрежение и до фрагментиране на обществото на по-малки единици, като по този начин се създава почва за нарастващото влияние на екстремистки групи. [3]

Междуличностното доверие може допълнително да бъде разделено на конкретно и общо доверие. Изпитваме особено доверие към познати, като членове на нашето семейство, приятели или съседи. Общото доверие е много по-абстрактно. Ние го чувстваме към хората като такива, без да ги познаваме лично. По този начин общото доверие регулира нашето отношение, например към нашите съграждани, хора, които случайно срещаме на улицата, или към чужденци. [4]

През повечето време обаче той не вярва на всички хора около себе си в еднаква степен. И това се отнася както за частното, така и за общото доверие. Изграждаме особено доверие въз основа на личен опит с хора, които познаваме. Ако някой ни е разочаровал в миналото, най-вероятно ще му се доверим малко по-малко в бъдеще. С общо доверие обаче работи малко по-различно. Тъй като не можем да разчитаме на личен опит за изграждане на общо доверие, имаме редица идеи за хората около нас, не само като личности, но и като членове на различни религиозни, етнически, социални, професионални или други групи. С други думи, степента, в която се доверяваме на хора, които не познаваме лично, няма нищо общо с техния характер, а по-скоро с нашите представи за тях.

Нивото на общото доверие към чужденците, живеещи в Словакия, беше измерено от агенция Focus за фондация „Милан Шимечка“ през 2018 и 2019 г. Въз основа на предишни проучвания можем да кажем, че доверието в чужденците е доста ниско, докато словашките граждани имат по-голяма склонност към доверете се на чужденци от страни от ЕС, както и на тези извън ЕС. През 2019 г. малко повече от една трета от анкетираните (35%) се доверяват на чужденци от ЕС, живеещи в Словакия, докато по-малко от две трети от анкетираните (60,7%) не им вярват. Само около една шеста от анкетираните (17,3%) се доверяват на чужденци извън ЕС, живеещи в Словакия, докато повече от три четвърти от анкетираните (78,2%) не. Освен това делът на респондентите, които нямат доверие на чужденци, се е увеличил между 2018 и 2019 г. с 4,8% за чужденци от ЕС и с 8,8% за чужденци извън ЕС.

Тези резултати обаче трябва да бъдат поставени в по-широк контекст. Нивото на междуличностно доверие обикновено е много ниско в словашкото общество, не само спрямо чужденците като специфична група, но и спрямо други неизвестни хора, живеещи в Словакия. Според резултатите от международното проучване на Евробарометър от 2018 г. Словакия се класира като страната с най-ниско ниво на междуличностно доверие в европейско сравнение: само 23% от анкетираните се съгласиха с твърдението, че на повечето хора в Словакия може да се вярва. Средната стойност за страните от ЕС е 47%, а в страната с най-високо ниво на междуличностно доверие, във Финландия, до 85% от анкетираните се доверяват на останалата част от страната. [5] В опит да получи по-точна представа дали словашките граждани се доверяват на чужденци в по-голяма или по-малка степен от други словашки граждани, Фондация „Милан Шимечка“ тази година зададе на Фокус друг тип въпрос, който измерва нивото на доверие в чужденци в контекста на общото междуличностно доверие в Словакия. До каква степен словашките граждани се доверяват на чужденци, живеещи в Словакия? И какво влияние оказва фактът дали човек идва от Словакия или друга държава на нивото на неговото доверие?

Резултатите от проучването показват, че по-голямата част от словашкото население е настроено да не вярва на чужденците. Половината от анкетираните (50,1%) не са съгласни с твърдението, че на повечето чужденци, живеещи в Словакия, може да се има доверие, докато 42,4% от анкетираните са съгласни с това твърдение, а 7,6% от анкетираните не могат да изразят мнението си.

На повечето чужденци, живеещи в Словакия, може да се има доверие.

Резултатите от проучването показват още, че словашките граждани се доверяват на своите сънародници значително повече от чужденците. Докато само около една трета от анкетираните (34,1%) се съгласиха с твърдението „Бих се доверил на неизвестен чужденец в същата степен като на всеки друг неизвестен човек от Словакия“, почти две трети от анкетираните (62,4%) не са съгласни с това твърдение % от анкетираните не могат да изразят себе си. Респондентите оцениха по твърде сходен начин и изявлението „Аз обикновено вярвам на чужденци, както и на хора от Словакия“. Докато само малко повече от една трета от анкетираните (36,1%) са съгласни с това твърдение, по-малко от две трети от анкетираните (60,7%) не са съгласни с това твърдение и 3,2% от анкетираните не могат да изразят себе си. В случая на двете твърдения също е интересно да се погледне силата на отношението, т.е. делът на респондентите, които са избрали екстремните варианти, изобщо не са съгласни или са категорично съгласни. И в двата случая делът на респондентите, които изобщо не са съгласни с твърдението, е приблизително пет пъти делът на анкетираните, които са напълно съгласни с твърдението.

Бих се доверил на непознат непознат в същата степен, както на всеки друг неизвестен човек от Словакия.

Като цяло имам доверие на чужденци, както и на хора от Словакия.

Колко социална дистанция изпитваме към чужденците от конкретни държави?

В опит да задълбочи знанията за отношението към чужденците в словашкото общество, Фондация „Милан Шимечка” също включи в проучването два въпроса, насочени към определяне на степента на социална дистанция към чужденците от конкретни държави. Първо, респондентите бяха запитани до каква степен би било приемливо или неприемливо за тях, ако чужденец от определена държава стане техен съсед. Впоследствие респондентите бяха попитани до каква степен би било приемливо или неприемливо за тях, ако такъв чужденец стане съпруг/съпруга на техните деца. Респондентите имаха на разположение седемстепенна скала, по която единицата означаваше, че подобна ситуация ще бъде напълно неприемлива за тях, а седем означаваше, че такава ситуация ще бъде напълно приемлива за тях. Каква степен на социална дистанция изпитват словашките граждани към чужденците от конкретни държави?

Средно ниво на социална дистанция срещу чужденци от определени страни в квартала и семейната среда.

По-подробните резултати, които също улавят силата на нагласите, също показват, че в почти всички случаи делът на анкетираните, които биха приели присъствието на чужденци от споменатите държави за напълно неприемливо, е значително по-висок от дела на тези, които биха помислили напълно приемливо. Изключение от тази тенденция може да се наблюдава само по отношение на чужденци от Украйна и САЩ в съседство, където двете най-силни нагласи са еднакво представени. Резултатите показват, че приблизително всеки трети словашки граждани би приел присъствието на чужденци от Саудитска Арабия, Афганистан или Сирия в техния квартал за напълно неприемливо. В семейна среда този дял би бил още по-висок. Приблизително всеки втори гражданин на Словакия би приел за напълно неприемлива ситуацията, при която детето им би се оженило за съпруга на чужденец от Саудитска Арабия, Афганистан или Сирия.

До каква степен следващата ситуация би била приемлива или неприемлива за вас? Ако той е станал ваш съсед или ваш съсед:

До каква степен следващата ситуация би била приемлива или неприемлива за вас? Ако детето ви се ожени за съпруг/съпруга:

Кога ще свърши социалната дистанция към чужденците?