кухня

Африканска кухня

Седнахме в малък коридор, осветен от крушка и огнен пламък. Три домакини, две чужденци и една двойка на месец. Слънцето заля, навън бавно потъмня, температурата леко падна и подготовката на вечерята беше в разгара си. Никога не ми е хрумнало, че веднъж в живота си щях да съм толкова далеч от дома си на място, което няма да намери нито едно приложение за навигация и в същото време толкова близо до докосването на традиционната африканска култура.

Африка е чудотворен континент, повече от достатъчно се случва в него и животът в него е съвсем различен. С ръка на сърцето трябва да призная, че отне известно време, за да свикна с този ритъм, култура и начин на живот. В отдалечени кътчета, малки села, скрити зад прашни отбивки, които туристите заобикалят, живеят истински африкански истории и се готвят истински традиционни ястия.
Освен бедността, която е налице в тази страна, тук хората са щастливи. Те живеят от ден на ден, наслаждават се на всичко пълноценно и местната кухня е невероятно вкусна. Собствениците на жилища обикновено отглеждат всичко тук сами или купуват на „рафикирана цена“ (приятелска цена) на местните пазари.

В допълнение към милион неща, аз също обичам неочаквани ситуации в живота на пътешественика, особено тези, които водят до храна. Обичам да тествам различни традиционни кухни и то само в Африка, в малък квартал, наречен
Камази, на час от Дар ес Салам, направих го. Къщата, в която бях поканен като последовател на приготвянето на местния специалитет - „ČAPATI“, едва беше завършена, но все пак обитавана. В чест на гостите те застреляха килим в коридора за нас, в знак на уважение. В сравнение с нашите строителни условия се съмнявам, че ще бъде позволено да се живее в него, нямаше врата, имаше само една крушка и външно фенерче, което продължи една седмица и предположих дали изобщо имат входна врата . И все пак беше вълшебно място. Тук не очаквайте нещо като печка или хладилник, той се готви изключително на огън и тук има още по-голям вкус.

Чапати е вид хляб в Танзания и много прилича на нашата палачинка, по соления начин. Дамата приготвяла тестото от брашно, вода, яйца, сол, чушки, лук и олио. Тя смеси всичко и започна да пече. Докато ние седяхме на килима, тя седеше на стъпалата, държеше сина си в едната ръка, а по чудо обикаляше другата, доливаше маслото и приготвяше вечеря. Тя успя да общува и дори да изразява думите на съпруга си, че той иска „бяла жена“ за жена си номер две. Очевидно те бяха мюсюлмани.

В приятния мрак на огъня дамата на къщата разкри на съпруга си, че той не е в състояние да готви и дори тук го обяви с шега за изгорял чай. Това, което ме изненада най-много, беше тяхната откритост и готовност да пуснат някой от Европа в своя дом и живот и нещо повече, дори имахме възможност да опитаме не само да гледаме този деликатес, но и да го приготвим. Разбира се, те ни оставиха тестото за последните две палачинки и така получихме най-ценния подарък, дара на практиката как да приготвим шапас у дома в Словакия.