Рикша ни превежда през неравна червена земя. Минаваме покрай местни села, измършавели кучета, живописни къщи с живописни хора, ята деца с училищни униформи и мъже с бели дробове - традиционна дреха в Южна Индия, която образува парче плат, увито около бедрата. Те стоят пред къщите си, дъвчат бетел, понякога изплюват и около четвърт литър червена вода с нажежена червена каша пада на земята. Най-отвратителното нещо в Индия - по-лошо от всички тези кравешки лайна наоколо.
Художниците могат да си въздъхнат с облекчение. Тяхната независима връзка с политиката и света като такъв ще бъде подкрепена от Европейския съюз през годините 2014-2020 в размер на 1,8 милиарда евро. Това ни съобщи елегантна дама от Европейската комисия на фестивала Eurosonic в Гронинген. Тя се извини, че сумата е недостатъчна, културата със сигурност заслужава повече. Сега разделянето на сумата е хубаво произведение на изкуството.
"Счупена чиния?" - изумен ме пита бившият ми йог. По-рано, защото вече не мога да практикувам йога. Гледам го, докато не е виновен - ще продължим ли да сме приятели, дори и да не ходя при него на йога? А какво да кажем за сутрешните ми разходки на плажа? Никога няма да мога да ставам в девет сутринта, освен ако нямам конкретна дейност, върху която да работя.
Майкъл Кокаб. Тайнствено преброяване. Когато първият албум на пражката селекция Straka v hrsti излезе през осемдесет и втората, това беше събитие, което разтърси страната, записът беше изтеглен няколко дни след издаването му и цензурата го забрани. По-късно беше продаден на черния пазар срещу средна месечна заплата, брат ми Мариан получи запис на Emgetonka, вероятно x-то копие, толкова странно шумолеше, че аз си помислих, че това е артистично намерение и по-късно откритият чист звук ме изненада.
Събудих се, както всяка сутрин, от жестоките викове на гоанските гарвани. Те започват около осем, достигайки връх около девет. Хората се изкачват от вилите на плажа малко по-рано - не можете да дишате във вилите от половин девет. Врани и въздух, две неща, които поддържат дните ни здрави и редовни. Сутрешното ставане е равно на вечерното ставане. Рутинна. Излязох на верандата с плочки, за да поздравя нашите крави, които завинаги се спъват по челото, но вместо това очите ми паднаха на земята.
Скъпи Емил, незабравимо, това е последното писмо, което ти пиша. Току-що разбрах, че си умрял. Отново ме изпревари, скъпи Емил. Винаги сте го правили. В бригадата ČSM в Бистрица вие не само станахте началник на стаята, въпреки че аз също се осмелих да заема тази длъжност, но поехте и Zuzana Marenčáková за мен, а това не беше достатъчно за вас, не само взехте за мен, но вие също го разтегнахте, което не успях, въпреки че се постарах много.
2011 г. ще остане в историята. Срещите с хора са най-важни. Имах една интересна година. Например, Ota Nenbaum (да, за него е песента, която обичаме да пеем около Коледа), Jan Atϋrlich, Dan Keschön, Jens Ehádej (да, Helenka Vondráčková пее за него), Dieter Moflasche (присъствието му винаги се затопля) блеснаха около мен),
Така и не разбрах защо журналистите и модераторите продължават да ме питат: "и чувстваш ли се по-скоро като певица или актриса?" Когато чуя този въпрос, настръхвам и ми се иска да се обърна и да си тръгна. Ако предположа, че медиите дават на прасетата това, което искат да ядат, това вероятно е само едно от многото странни неща, които интересуват хората.
Емил, няма да ми повярваш, но аз бях в университетската библиотека. Как попаднах там? Заедно с други пенсионери от нашия старец. Продължи така. Предложиха ни съвместно посещение на градския спа център, безплатно, тъй като вниманието на компанията в т.нар предколедна атмосфера, защото тогава е време да правим добри дела, така че всеки да има чиста съвест.
Депресирани ли сте от сухото време? Нямате ли настроение? Ако седите на компютър, намерете песента Lada Cross Cross. Добре е да се насладите на цялата работа, но ако нямате време, скочете направо на третата минута. Гарантирам, че денят ви ще озарява, ако не се усмихнете нито веднъж, ще ви върна част от цената за това списание. В същото време ще ви е ясно защо по мое време не станах металист.